„Еврианта“ от Вебер в Театър ан дер Вин

Спектакълът се е състоял се в края на миналата година в прочутия театър на австрийската столица. В ролята на Еврианта – дебют на американското сопрано Джаклин Вагнър. Адолар е Норман Райнхард (тенор), Еглантина – Тереза Кронталер (мецосопрано), Лизиарт – Андрю Фостър Уилямс (баритон), крал Луи Шести – Щефан Черни (бас). С участието на „Арнолд Шьонберг“ хор и СО на Австрийското национално радио с диригент Константин Тринкс.

Само две години след феноменалния успех на „Вълшебният стрелец“ през 1821, Вебер вече е готов с партитурата на „Еврианта“ – първата голяма немска романтична опера. Премиерата на 25 октомври 1823 г. във Виенския Кертнертор Театър ръководена от автора била съпроводена от възторжените овации на многобройната публика. Едва 17-годишна, бъдещата звезда на немския оперен театър Хенриете Зонтаг триумфира в главната роля. Скоро след като Вебер напуснал Виена, „Еврианта“ е свалена от афиша. Никога, уви не се доближила до огромната популярност на „Вълшебният стрелец“! Дълги години потъва в забвение,
незаслужено разбира се! Изследователите са единодушни, че в „Еврианта“ романтизмът се утвърждава с още по-голяма сила в сравнение с „Вълшебният стрелец“. И ако публиката не го е доловила веднага, композиторите от следващите поколения без съмнение са го оценили.

Лист е сред горещите поклонници на „Еврианта“. Открива в нея възраждане на истински значимите нравствени идеи, въплътени в органична сплав на музикален и драматургичен текст. Лист отдава недвусмислено предпочитание на „Еврианта“ пред Стрелецът: „И текстът и музиката са на по-висше ниво“, отбелязва Лист. „Партитурата е наситена с възвишени стремежи и подчертано благородство. Издигат се над баналните битовизми и се устремяват с поривист дух към героични дела. С „Еврианта“ Вебер отваря вратата на Вагнеровите „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Така както през 1821 г. „Вълшебният стрелец“ подготвя почвата за автори като Белини и Доницети, или пък „Вилхелм Тел“ на Росини през 1829 година“, пише Ференц Лист. Впрочем в сферата на оперния театър Вебер се оказва рядък феномен за Германия – един от малкото родени оперни композитори! Още на 15 години сцената неудържимо го привлича, а краткият му едва 40-годишен живот изобилства със събития, белязани с изумителна творческа страст. Вебер бил блестящ клавирен виртуоз и забележителен диригент. Притежавал неукротим реформаторски дух.

Творчеството му изгражда основите на немския национален оперен театър, редом с „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Това обуславя двойното значение на оперното наследство на Вебер според Джулио Конфалонери: „Чистокръвен романтик, той открива в легендите и народния епос неизчерпаем източник за вдъхновени мелодии. Благодатна почва, върху която избуява романтичният темперамент на автора: неочаквани преходи между ярко противостоящи сфери, смело сближаване на антиподи, изумителна емоция и романтична страст и разбира се, така присъщото за романтизма бягство от реалността“, припомня Джулио Конфалонери.
Вебер дейно участва в писането на либретото на „Еврианта“, основано на френски рицарски легенди. Изисква от поетесата Хелмина фон Шези непрестанни поправки: над 10 пъти детайлно преработват словесния текст! Дори от окончателния вариант Вебер не бил напълно удовлетворен.

В образите на главните герои Еврианта и Адолар авторът въплътил мечтата за съвършена духовна красота и извисеност. Романтичната мечта за съвършен свят! Техни антиподи са Еглантина и Лизиарт – носители на злото и мрака. Действието се развива във Франция през 1110 година – времето, когато мирният договор с Англия вече е факт.

Съдържание на операта „Еврианта“