100 години от рождението на баритона Петър Петров

Тази събота оперната вечер е посветена на един невероятен български певец и артист. Този баритон, роден на 12 април 1919 в София, е определян от изследователите на родната оперна история като „един от стълбовете на националната ни сцена“ от средата на ХХ век.
Петър Георгиев Петров е започнал солистичната си кариера през 1947 на сцената на Варненската опера. Преди това е завършил средно музикално образование като цигулар в класа на Тодор Въжаров. Единственият му преподавател по пеене е именитият баритон Събчо Събев, при когото взима частни уроци в продължение на около две години. Работи като хорист и солист в Ансамбъла на Българската армия. След един успешен сезон във Варна, е назначен за солист в столичния оперен театър, където, според журналиста Огнян Стамболиев: „при все че изпълнява редица централни роли, не е от „звездите“ и „премиерните“ певци – просто години наред носи с чест и отговорност текущия репертоар и винаги е на разположение на театъра като един от основните и най-стабилните артисти“.
Първата голяма и много успешна роля на Петър Петров в София е Жорж Жермон от „Травиата“, последвана от Риголето от едноименната опера – партия, която го утвърждава като водещ солист в София. Следват десетки централни баритонови роли – в „Отело“, „Аида“, „Набуко“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Палячи“, „Лучия ди Ламермур“, „Дон Паскуале“, „Фауст“, „Кармен“, „Манон“, „Питър Граймз“. Руският репертоар на Петър Петров също е впечатляващ – творби на Даргомижски, Мусоргски, Римски-Корсаков, Чайковски, Прокофиев, Кабалевски. Участвал е в сценични реализации на опери от Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков. Едно от най-ярките му постижения от българския репертоар е партията на Ивайло от едноименната опера на Марин Големинов.

Пролог из операта „Палячи“ на Руджеро Леонкавало. Студиен запис от 1958 година на Петър Петров със СО на БНР, диригент – Васил Стефанов.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди няколко години в рубриката „Срещи, гласове, съдби“ на програма „Христо Ботев“ колегата на Петър Петров – именитият български певец, режисьор и педагог проф. Павел Герджиков, го нарече „звезда в обкръжение на звезди“, визирайки великолепните баритони на Софийската опера, които са се изявявали на сцена паралелно – неговите връстници Георги Генов, Димитър Димитров, Костадин Шекерлийски и по-младите Никола Василев, Стоян Попов, Никола Смочевски, Сабин Марков, Асен Селимски. Най-ярките отличителни черти на певеца Петър Петров са били изравненият глас, красивият тембър, изключително отчетливата дикция и артикулация и прекрасното „медзавоче“. „Не беше от онзи тип певци, които правят впечатление с висок или нисък регистър, но сменят само костюма, а пеят по един и същи начин всички роли“ – спомня си проф. Герджиков. „Той бе съвършено различен в различните партии. В живота – сдържан и приятен, не демонстрираше суперартистичност. Но на сцената безпогрешно намираше нужната вокална и пластична характеристика, за да е различен“.

Проф. Павел Герджиков за Петър Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В предаването ще чуете изключително атрактивен разговор с децата на Петър Петров – знаменитата българска пианистка Джени Петрова и нейния брат Георги Петров, който от десетилетия е част от състава на Софийската опера, където свири на ударни инструменти в оркестъра. Според тях, сред най-близките приятели на баща им са били композиторите Филип Кутев, Любомир Пипков, Трифон Силяновски и Йосиф Цанков, диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов и Иван Маринов, музикологът Димитър Димитров, пианистите Петър Щабеков, Елена Миндизова и Катя Вълева, както и десетки водещи солисти на Софийската опера, сред които Екатерина Апостолова, Катя Попова, Петя Иванова, Юлия Винер, Никола Николов, Павел Манолов, споменатият вече Павел Герджиков и още много други (със сигурност пропускаме много имена, казаха Джени и Георги Петрови). Когато ги попитах, защо за техния баща – изключително впечатляващ и достоен партньор на най-големите ни оперни звезди, днес не се знае почти нищо и не разполагаме с никаква информация, освен един кратък материал на Огнян Стамболиев на сайта на Софийската опера, Джени Петрова каза: „Той никога не се е чувствал звезда“. Но защо, след като талантът му е изключителен? „Ами, защото имаше голяма уста“ – отбеляза Георги Петров. „Не обичаше да се подмазва“. „Знаете кои вървяха напред“ – продължи сестра му. „Не че сега е по-различно. Никога не е имал ракета-носител. На всеки казваше какво мисли. Позволяваше си да прави забележки на диригентите… Цапнат в устата – много, много… Три пъти съм била свидетел – нали ги обявяваха заслужилите артисти на 24 май. Предния ден му се обаждат от Операта: „Пепи, ти си в списъка! Утре ставаш заслужил артист!“. И на другия ден го няма във вестника. Кой му зачеркваше името – до ден днешен не знаем. Някой го „работеше“ – три пъти! Три години поред – предлаган от Операта и някой в министерството зачеркваше името му. Е, как ще го знаете днес? Само народните и заслужилите се знаеха...“.

Фрагмент от интервюто с Джени Петрова и Георги Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За всички, които се интересуват от българското оперно изкуство, бих искала още веднъж да подчертая, че ако са пропуснали името на Петър Георгиев Петров, ако не са чували неговите бляскави интерпретации, тази събота имат щастливата възможност да се докоснат до действително впечатляващо дарование. Ще прозвучат фрагменти от:
• „Риголето“ на Верди – премиера на Софийската опера от 18 октомври 1957, дирижирана от Атанас Маргаритов с участието на Екатерина Апостолова и Павел Манолов.
• „Отело“ на Верди – премиера на Софийската опера от 16 юни 1958, дирижирана от Асен Найденов с участието на Димитър Узунов, Катя Георгиева и Светослав Рамаданов.
• „Набуко“ на Верди – премиера на Софийската опера от 27 декември 1967, дирижирана от Руслан Райчев. Това е легендарният дебют на софийска сцена на Гена Димитрова в ролята на Абигаиле. Участват още Йордан Знаменов, Димитър Петков и Адриана Стаменова.
• „Аида“ на Верди – спектакъл на Софийската опера от 30 септември 1967, дирижиран от Иван Маринов с участието на Милкана Николова – дебют в ролята на Аида.
• „Ивайло“ на Марин Големинов – спектакъл на Софийската опера от 29 март 1959 по повод 50-годишнината на Марин Големинов, дирижиран от автора с участието на Катя Попова.
• „Тоска“ на Пучини – спектакъл на Софийската опера от 27 март 1967, дирижиран от Асен Найденов.
• Студийни записи на арии и дуети от „Трубадур“ на Верди, „Палячи“ на Леонкавало и оперетата „Дръж се, Жужи“ на Йосиф Цанков.

събота, 13 април, от 20 часа