Държавата и функцията й по опазване на културното наследство

Като по ирония на съдбата точно в седмицата, когато изгоря един от най-емблематичните паметници на културата в Европа – Нотр Дам Дьо Пари се пада и Международният ден за опазване на паметниците на културата, който отбелязваме днес. Той се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни наследство, почитаме хората, отдадени на каузата за опазването му, което е изключително отговорна роля.

18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. А фактът, че само за броени часове след пожара в сърцето на Париж се оказа, че стотици хора са ангажирани с тази кауза и се събраха милиони за възстановяването на историческата катедрала, може само да ни говори, че тези участници все още съществуват.

У нас паметниците на културата са около 40 хиляди, като 15 хиляди са археологическите обекти. Около 20 хиляди са архитектурните паметници на културата, има много защитени територии, съхранили ценностите си от най-дълбока древност до днес. Празникът обаче е и повод да споменем някои от тревогите за това, че нашата действителност по отношение на съдбата на много от паметниците на културата е тъжна.

Как културното наследство да е едновременно достъпно, поддържано и защитено?

Как да се намери  баланса между държавата и нейната функция по опазване на културното наследство, гражданите като изразители на обществения интерес  и собствениците като представители на частния интерес? Гостува ни архитектът проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) .