България отново е на последна позиция както в ЕС, така и на Балканите по отношение на свободата на словото. Страната ни е критикувана за всеобхватната корупция и неефективната съдебна система, стана ясно от доклада на „Репортери без граници“.
От години страната заема едва 111-о място в класацията заради растящи клевети и заплахи срещу журналисти, прерастващи вече и във физическа разправа.
Тази картина на медийната свобода у нас не е нова или изненадваща. За причините отново да сме на дъното има дългосрочни, средносрочни и краткосрочни причини, изтъкнаха гостите в студиото на „Нашият ден“ доцент Георги Лозанов и професор Иво Драганов в навечерието на Международния ден на свободния печат, 20 април.
Според доц. Лозанов не е невъзможно да обърнем тенденцията и да започнем да се изкачваме в класацията при наличието на две политически решени: свързани с финансирането и изясняването на собствеността върху медиите и зависимостите, с които те са обвързани.
Колкото до собствеността, в дългосрочен план причините за сегашната ситуация се коренят в окрупняването на медиите – посочи проф. Драганов и изтъкна, че в глобален план процесът е започнал към 1996 г., когато медийните компании в щатите от близо 150 се редуцират до една 10 медийни конгломерата днес.
В средносрочен и дългосрочен план въпросът за свободата на словото е свързан и с темата за социалните медии, както и с въпроса за политическата коректност и нейното използване.
„Образованието в медийна култура е от ключово значение - подчерта доц. Лозанов. - Хората трябва да се образоват и да се превърнат в нещо като журналисти, за да не бъдат лъгани и манипулирани... Няма гаранция, че ако нещо минава през медията, то е истина - напротив днес по-скоро е вярно обратното: ако нещо достига до теб през медия - то е невярно.
Какво се случи с политическата коректност и идеята, че ако говориш толерантно, започваш да мислиш толерантно. Лош инструмент ли е тя, или по-скоро е лош начинът, по който бива използване за налагане на определен тип цензура.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg