България отново е на последна позиция както в ЕС, така и на Балканите по отношение на свободата на словото. Страната ни е критикувана за всеобхватната корупция и неефективната съдебна система, стана ясно от доклада на „Репортери без граници“.
От години страната заема едва 111-о място в класацията заради растящи клевети и заплахи срещу журналисти, прерастващи вече и във физическа разправа.
Тази картина на медийната свобода у нас не е нова или изненадваща. За причините отново да сме на дъното има дългосрочни, средносрочни и краткосрочни причини, изтъкнаха гостите в студиото на „Нашият ден“ доцент Георги Лозанов и професор Иво Драганов в навечерието на Международния ден на свободния печат, 20 април.
Според доц. Лозанов не е невъзможно да обърнем тенденцията и да започнем да се изкачваме в класацията при наличието на две политически решени: свързани с финансирането и изясняването на собствеността върху медиите и зависимостите, с които те са обвързани.
Колкото до собствеността, в дългосрочен план причините за сегашната ситуация се коренят в окрупняването на медиите – посочи проф. Драганов и изтъкна, че в глобален план процесът е започнал към 1996 г., когато медийните компании в щатите от близо 150 се редуцират до една 10 медийни конгломерата днес.
В средносрочен и дългосрочен план въпросът за свободата на словото е свързан и с темата за социалните медии, както и с въпроса за политическата коректност и нейното използване.
„Образованието в медийна култура е от ключово значение - подчерта доц. Лозанов. - Хората трябва да се образоват и да се превърнат в нещо като журналисти, за да не бъдат лъгани и манипулирани... Няма гаранция, че ако нещо минава през медията, то е истина - напротив днес по-скоро е вярно обратното: ако нещо достига до теб през медия - то е невярно.
Какво се случи с политическата коректност и идеята, че ако говориш толерантно, започваш да мислиш толерантно. Лош инструмент ли е тя, или по-скоро е лош начинът, по който бива използване за налагане на определен тип цензура.
Утре, на 1 март, в Габрово ще се наградят победителите от Националния детски конкурс "Мартеници от гайтан", организиран от "Регионалния етнографски музей на открито Етъра". Сред основните цели на конкурса са обогатяването на знанията на младите хора за първомартенските обичаи и представянето на гайтана. Повече научихме от Кремена Петрова,..
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg