България отново е на последна позиция както в ЕС, така и на Балканите по отношение на свободата на словото. Страната ни е критикувана за всеобхватната корупция и неефективната съдебна система, стана ясно от доклада на „Репортери без граници“.
От години страната заема едва 111-о място в класацията заради растящи клевети и заплахи срещу журналисти, прерастващи вече и във физическа разправа.
Тази картина на медийната свобода у нас не е нова или изненадваща. За причините отново да сме на дъното има дългосрочни, средносрочни и краткосрочни причини, изтъкнаха гостите в студиото на „Нашият ден“ доцент Георги Лозанов и професор Иво Драганов в навечерието на Международния ден на свободния печат, 20 април.
Според доц. Лозанов не е невъзможно да обърнем тенденцията и да започнем да се изкачваме в класацията при наличието на две политически решени: свързани с финансирането и изясняването на собствеността върху медиите и зависимостите, с които те са обвързани.
Колкото до собствеността, в дългосрочен план причините за сегашната ситуация се коренят в окрупняването на медиите – посочи проф. Драганов и изтъкна, че в глобален план процесът е започнал към 1996 г., когато медийните компании в щатите от близо 150 се редуцират до една 10 медийни конгломерата днес.
В средносрочен и дългосрочен план въпросът за свободата на словото е свързан и с темата за социалните медии, както и с въпроса за политическата коректност и нейното използване.
„Образованието в медийна култура е от ключово значение - подчерта доц. Лозанов. - Хората трябва да се образоват и да се превърнат в нещо като журналисти, за да не бъдат лъгани и манипулирани... Няма гаранция, че ако нещо минава през медията, то е истина - напротив днес по-скоро е вярно обратното: ако нещо достига до теб през медия - то е невярно.
Какво се случи с политическата коректност и идеята, че ако говориш толерантно, започваш да мислиш толерантно. Лош инструмент ли е тя, или по-скоро е лош начинът, по който бива използване за налагане на определен тип цензура.
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивелин Николов , главен редактор на интернет изданието. Какво се случи "Може би седмица преди да ѝ бъде отнета акредитацията, всъщност имаше интерес от страна на пиарката на ДПС, която я..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин. "Тук даже не говорим само за медийната война, която Израел е загубил. Напоследък срещам термина, който идва от Газа и от "Хамас"..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Велчо Василев, Велико Търново : От много години мой роднина води граждански дела за наследство на недвижими имоти и още е на първа инстанция. Има усещане за целенасочено протакане във времето, с цел покриване по давност...
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg