Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“ начало е предшествано от дълга подготовка, отделни форми на културна и просветна дейност, търсене на възможности за изява в рамките на потисническата и ретроградна Османска империя. Важно е да се открои будителската роля на Георги Раковски, самоотвержената вяра на просветените българи – интелигенти и заможни първенци - в силата на знанието, учението и културата за духовното и политическото освобождение и добруването на народа. Общото между градовете, където се ражда читалището, е, че са процъфтяващи, силно свързани с „Европата“ – Свищов и Лом са оживени пристанища, а в Шумен се заселват унгарски имигранти (те сформират първия симфоничен оркестър). Първото начинание, с което започва читалищната дейност, е читалнята (самата дума „читалѝще“ е заета от сръбски, където означава тъкмо читалня). После читалнята прераства в библиотека, организират се театрални постановки, започват да се оформят музейни сбирки от стари ръкописи и старопечатни книги, събират се средства за сгради, подпомага се дейността на училищата, осигуряват се стипендии за бедни способни деца. Всичко, което днес изреждаме в тази стройна и логична последователност, всъщност е резултат от много усилия, спечелени и изгубени битки, лични жертви, огорчения и стоически посрещнати репресии. Но времето да се роди едно място, където възрожденските българи да могат свободно да общуват, да спорят, да се просвещават и изявяват на родния си език, е дошло. До Освобождението по българските земи се откриват близо 200 народни читалища. За началото разказват Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Пламен Александров, председател на свищовското читалище „Еленка и Кирил Аврамови“, Недялка Трайкова, председателка на читалище „Постоянство“ в Лом и Детелина Палазова, председателка на читалище „Добри Войников" в Шумен.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
