Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“ начало е предшествано от дълга подготовка, отделни форми на културна и просветна дейност, търсене на възможности за изява в рамките на потисническата и ретроградна Османска империя. Важно е да се открои будителската роля на Георги Раковски, самоотвержената вяра на просветените българи – интелигенти и заможни първенци - в силата на знанието, учението и културата за духовното и политическото освобождение и добруването на народа. Общото между градовете, където се ражда читалището, е, че са процъфтяващи, силно свързани с „Европата“ – Свищов и Лом са оживени пристанища, а в Шумен се заселват унгарски имигранти (те сформират първия симфоничен оркестър). Първото начинание, с което започва читалищната дейност, е читалнята (самата дума „читалѝще“ е заета от сръбски, където означава тъкмо читалня). После читалнята прераства в библиотека, организират се театрални постановки, започват да се оформят музейни сбирки от стари ръкописи и старопечатни книги, събират се средства за сгради, подпомага се дейността на училищата, осигуряват се стипендии за бедни способни деца. Всичко, което днес изреждаме в тази стройна и логична последователност, всъщност е резултат от много усилия, спечелени и изгубени битки, лични жертви, огорчения и стоически посрещнати репресии. Но времето да се роди едно място, където възрожденските българи да могат свободно да общуват, да спорят, да се просвещават и изявяват на родния си език, е дошло. До Освобождението по българските земи се откриват близо 200 народни читалища. За началото разказват Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Пламен Александров, председател на свищовското читалище „Еленка и Кирил Аврамови“, Недялка Трайкова, председателка на читалище „Постоянство“ в Лом и Детелина Палазова, председателка на читалище „Добри Войников" в Шумен.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg