На 30 април, малко преди да навърши 76 години, си отиде Мария Венцеславова. Нека е светла паметта ѝ.
Легендарна оперна звезда на град Русе от втората половина на ХХ век с изключителен глас, ярка артистичност, безспорна музикалност и интелигентност, с великолепни певчески и актьорски постижения в най-големите сопранови партии. Освен незабравимата ѝ Тоска (първата ѝ коронна роля, много обичана от Венцеславова и изпълнена повече от 100 пъти на сцена) и днес в Русе помнят нейните Аида, Дездемона, Елизабет, Амелия, Леонора и особено Лейди Макбет на Верди, Лиза на Чайковски, Сента на Вагнер, Елена на Пипков, Мария Десислава на Парашкев Хаджиев, Царица Мария на Панчо Владигеров. В „Неделния следобед“ ще прозвучи рубриката „Срещи, гласове, съдби“, в която с проф. Павел Герджиков припомняме изпълнения на Мария Венцеславова и нейния съпруг – водещия баритон на Русенската опера Анастас Анастасов. За нея проф. Герджиков казва:
„Голямо дарование във всяко отношение. Просто Господ дал всичко – глас, фигура, външност, музикалност, актьорлък, артистизъм (защото между актьорлък и артистизъм има разлика). Голям български репертоар, и то роли, които остават сред най-доброто, сътворено на българската оперна сцена… Искам да кажа за „Мария Десислава“ – тя е създадена от Парашкев Хаджиев специално за Мария Венцеславова. Той е имал нея предвид… Така че Мария е един от хората, изпълнили дълга си към българската оперна култура… С този глас, който ѝ дава възможност да пее и Пучини, и Верди, и Чайковски, тя много успешно е пяла Сента и много успешно би отишла в посока на репертоар, който изпълняваше Биргит Нилсон. Аз намирам много голяма прилика – Мария прави атаките си като Биргит Нилсон… Тембърът ѝ, диапазонът ѝ, емоционалността, този контрол, защото, както е известно, Вагнер не е автор на голямото „фъчкане“ по сцената… При Вагнер нещата са по друг начин поднесени. Голямото действие, голямата емоция е контролирана… Така че Мария притежаваше това качество, което ѝ даваше възможност да бъде и много добра Сента, а би могла да бъде много добра и в други роли на Рихард Вагнер“.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от предаването с участието на проф. Герджиков, в който звучи откъс от финалната сцена на „Залезът на боговете“. Студийният запис е направен през 1976 година от Мария Венцеславова, Симфоничния оркестър на БНР и Александър Владигеров на пулта.
Иван Иванов - Awaho е композитор, музикант и певец, добре познат от българската клубна сцена с участието си в групите Awake и Casual Threesome. Помним го и като финалист в осмото издание на телевизионния формат "Гласът на България", гледали сме го преди години в главната роля в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда" в Националния музикален театър.
Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и..
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
