Архитект Тодор Булев: Основната задача на урбанистите и архитектите е да стимулират градския живот

Гост на водещата Ива Дойчинова в „Нашият ден“ тази сутрин беше пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв, който наскоро беше избран за пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa apxитeĸтитe в Бългapия на XXIХ oбщo oтчeтнo-избopнo cъбpaниe нa opгaнизaциятa. Там той представи своето виждане за мястото на съюза в съвременното българско обществото и за ролята и отговорностите му при за създаването на модерна градска среда в българските градове.
Затова Ива Дойчинова още в самото начало на разговора го попита каква според него е най-важната задача и цел на Cъюзa нa apxитeĸтитe?

Аpx. Toдop Бyлeв: Този въпрос е свързан с платформата, с която аз се явих на общото събрание. На първо място, архитектурата трябва да застане в центъра на живота и преди всичко на живота на архитектите. Те трябва да обсъждат архитектурата, да имат свое становище, защото сега сме разпилени и обществото не чува нашите послания. На второ място, това, което правите вие – темата архитектура да се появи в публичното пространство. Да излезем с нашите позиции сред хората и те да ни подкрепят, когато става дума за добра архитектура. И разбира се, да изградим вътрешно Съюза по-ясно, по-здраво, да осигурим неговото собствено финансиране, да не сме зависими. Ние винаги сме съществували в условията на самофинансиране, но да имаме повече пари за дейност, която ние наричаме идеална – тоест творческата дейност.

Ива Дойчинова: А как оценявате това, което се случи и продължава да се случва с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“?

Аpx. Toдop Бyлeв: За мен цялата операция се оказа не добре планирана. Добре инвестирана, добре финансирана, но не добре планирана… Един такъв ремонт е конкретна операция и в нея се отразява това, което сме създали като система, като организация за такъв тип комплексни строителни дейности у нас. Така че „Граф Игнатиев“ не е изключение, където и да бяхме започнали да правим подобно нещо, щеше да се получи същото. Явно в самите нормативни документи има някакво разпиляване на функциите, липсват някакви елементи на взаимодействие. Тоест ние като цяло все още не сме си изградили този подход, тази организация, която да може успешно да осъществява такива комплексни строителни и архитектурно-преустройствени операции. Говоря за София, защото София е най големият ни урбанистичен организъм. И тук и хубавите, и лошите неща, които можем да направим в архитектурата, проличават особено силно.

И тук Съюзът на архитектите има своето място – да видим какво липсва, какво куца и какво трябва да променим. И с това е свързана една може би утопична цел, която си поставя съюза – да бъде приет един закон за архитектурата, защото сега понятието архитектура не съществува никъде в своето комплексно качество в нормативните документи.
Ще цитирам френския Закон за архитектурата, който започва с думите: „Архитектурата е част от културата“.

Какво още каза архитект Булев за неслучилите се и все още предстоящи ремонти на малките, но знакови улички около „Граф Игнатиев“ като – „Иван Вазов“, „Шишман“ и „6-ти септември“ както и как вижда той ролята на архитектурата като фактор за определяне на градските активности и начина на живот в един град чуйте в звуковия файл.