През 1956 година старият квартал на Пловдив Трихълмието или Тримонциум се обявява за архитектурно-културен резерват под името Старинен Пловдив. Това е станало с държавен указ на днешния ден. Това събитие само по себе си не е сензационно, тъй като с течение на годините много части и квартали в различни градове, а и цели селища получават подобна титла.
Особеното на Стария Пловдив е това, че не се превръща наистина в резерват (т. е. сбор от стари красиви къщи-музеи или къщи за специални гости). Този стръмен квартал с малки улички с кълдъръм заживява свой собствен живот, с всякакви културни и туристически събития – през годините… та и до днес.
Всяка от богатските къщи си има някаква своя роля в целия архитектурен ансамбъл. В този квартал има магазини, в които се продават сувенири, ресторанти, вградени в типичния възрожденски стил.
Така например Ламартиновата къща – т. е. къщата в която в края на 19 век е отседнал френския писател и политик Алфонс дьо Ламартин – сега е литературен клуб, в който се представят книги, но нерядко се откриват и изложби.
Етнографският музей е приютен в най-цветната къща, с големите сини чардаци – Куюмджиевата, а в Балабановата и в Хиндлияновата къща се организират камерни концерти – най-вече класическа музика.
Пловдивчани разказват, че всичко това е било организирано още през 60- и 70 те години на миналия век, най-силния период на пловдивската бохема. Може би затова вече, освен старите легенди за пловдивския бит от 19 век се примесва със съвременен градски фолклор създаден през отминалите 40-50 години.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg