Художникът Георги Божилов, известен с прякора си Слона, е голям български творец от средата и края на 20 век, част от групата на така наречената Пловдивска живописна школа от същия период. Работил е в Пловдив заедно с Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и други художници, част от персонажите на „пловдивската бохема“ през ония години.
Слона рисува портрети, пейзажи, композиции, често в полуабстрактен или абстрактен план, следвайки някакви свои странни идеи и някакси не се вписва в онази героична естетика на времената на 60 години на миналия век. Светът на неговите платна е изпълнен с чудати форми, плод на неговата фантазия и изследователски интерес.
Още в началото на 60-те години младият тогава художник става лауреат на награда от Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина.
През годините доста клишета са изписани за изкуството с ярките и малко странни цветове на Георги Божилов – Слона. Той и днес си остава един от най-големите художници на България, макар че навремето не всички, които са го познавали, се сещат да е бил хвален от критиците и наричан „велик“.
За вселената „Георги Божилов – Слона“ – този висок огромен и доста мълчалив човек днес си спомнят не само хората на изкуството и приятелите от Пловдивската бохемска школа, но и онези пловдивчани, които не са толкова свързани с изобразителното изкуство като историци, журналисти, и стари приятели от изминалите бохемски години. За него и за голямата му любов с покойната актриса Катя Паскалева днес се разказват случки, наподобяващи съвременни легенди.
Георги Божилов – Слона завършва живота си през 2001 година при автомобилна катастрофа, но градските легенди за него и за творчеството му си остават в Града на тепетата.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg