Художникът Георги Божилов, известен с прякора си Слона, е голям български творец от средата и края на 20 век, част от групата на така наречената Пловдивска живописна школа от същия период. Работил е в Пловдив заедно с Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и други художници, част от персонажите на „пловдивската бохема“ през ония години.
Слона рисува портрети, пейзажи, композиции, често в полуабстрактен или абстрактен план, следвайки някакви свои странни идеи и някакси не се вписва в онази героична естетика на времената на 60 години на миналия век. Светът на неговите платна е изпълнен с чудати форми, плод на неговата фантазия и изследователски интерес.
Още в началото на 60-те години младият тогава художник става лауреат на награда от Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина.
През годините доста клишета са изписани за изкуството с ярките и малко странни цветове на Георги Божилов – Слона. Той и днес си остава един от най-големите художници на България, макар че навремето не всички, които са го познавали, се сещат да е бил хвален от критиците и наричан „велик“.
За вселената „Георги Божилов – Слона“ – този висок огромен и доста мълчалив човек днес си спомнят не само хората на изкуството и приятелите от Пловдивската бохемска школа, но и онези пловдивчани, които не са толкова свързани с изобразителното изкуство като историци, журналисти, и стари приятели от изминалите бохемски години. За него и за голямата му любов с покойната актриса Катя Паскалева днес се разказват случки, наподобяващи съвременни легенди.
Георги Божилов – Слона завършва живота си през 2001 година при автомобилна катастрофа, но градските легенди за него и за творчеството му си остават в Града на тепетата.
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg