Напоследък концепцията, назована „Интернет на нещата“, все по-често предизвиква реакции в публичното пространство и се опитва да преосмисля стереотипните ни представи за реалност. Тази възходяща тенденция в ерата на високите технологии превръща физически обекти с вградени възможности за взаимодействие помежду си и с околната среда във функционални чрез мрежово свързване с дистанционно управление и минимална човешка намеса. Какво се случва в нашия свят на все по-гласовити, обвързани с нас умни устройства, които ни обещават повече удоволствия, удобства, преодоляване на стреса и умората в нашето раздробено, задъхано ежедневие? Как би се трансформирала подобна идея в условията на глобална мрежа за мониторинг и контрол, която включва всички механични, електронни и електрически устройства в бъдеще? Каква е цената, която ентусиазираните потребители биха могли да платят за своя повърхностен оптимизъм, ако инцидентите с въпросните устройства в един миг се превърнат във всекидневие?
Отговор на тези въпроси търси Александър Христов в разговора си с инж. Билян Маринов. И тъй като проблемите опират до възможността технологиите в симбиоза с човешкия максимализъм да поемат тотален контрол и върху потенциално животозастрашаващи системи, инж. Елена Иванова от Националния политехнически музей ни припомня изобретяването на пейсмейкъра като илюстрация на крилатата фраза „грешката е вярна“.
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..
Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..
Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI)..
Емоционална музикална вечер очаква жителите на Кърджали. От 19 ч. в Дом на културата можете да слушате концерта "Музиката на Испания и Латинска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
