На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата жертви на агресия, който се отбелязва от 1983 година по решение на Общото събрание на ООН. По този повод водещата Ива Дойчинова беше поканила в студиото на "Нашият ден" Йордан Руменов от програма "Мегафон", Антонина Кенова - "Герой на децата" за 2019 година, излъчен от Националната мрежа за децата (НМД), и психологът Панайот Рандев за един разговор за това колко важно е добронамерената среда, в която да се развиват нашите деца. Защото добрата среда, в която няма място за насилие, им дава възможност да разгърнат талантите си и да се изградят като пълноценни личности.
Първият въпрос на Ива Дойчинова беше към 15-годишния Йордан Руменов за това какво представлява програма „Мегафон“ на Националната мрежа за децата и защо той се е записал в нея?
Йордан Руменов: Аз се включих в програма „Мегафон“ чрез фондация "Пулс", където има младежки клуб, който се казва „Да бъдем приятели“. В програма „Мегафон“ участват още 8 организации от цялата страна подобни на нашата, като от всяка една от тях участват по две деца, заедно с техния придружител. В тази програма децата се учат на това да упражняват правата си, какви ценности трябва да притежава новото поколение, за да може да се развива нашата страна, а и ние да се развиваме като личности. Всъщност аз разбрах за тази програма „Мегафон“ и участвам в нея от нашата организация – фондация „Пулс“.
Ива Дойчинова: Г-н Рандев, познават ли децата правата си и успяват ли да ги защитят?
Панайот Рандев: Като цяло, децата са чували за правата си и почти във всяко училище има едни плакати, които ги описват. Те се разпространяват, мисля, от Държавната агенция за закрила на детето. Между другото, преди 20 години аз представих в Женева пред Комитета на ООН за правата на децата първия доклад за тяхното изпълнение в България. Тогава отбелязахме 20 точки, по които държавата не си е свършила работата. Мисля, че за тези години доста неща се промениха. Тогава нямаше и Закон за децата. Но въпреки това, както чуваме и от медии, и от други места има още много какво да се направи и най вече в манталитета на възрастните, за които все още децата са тяхна собственост. И за това и много родители се възпротивиха на тази Стратегия за защита правата на децата, която беше направена от държавата. Родителите се страхуват, че някой ще им отнеме децата, а това е доста измислена теза.
Логичният въпрос на Ива Дойчинова към третия участник в разговора – Антонина Кенова, „Герой на децата" за 2019 година на Националната мрежа за децата, беше как е станала „Герой на децата“ и каква е нейната кауза, свързана с защита на децата от насилие?
Антонина Кенова: Аз участвам в една гражданска инициатива – един Комитет за качествена и иновативна образователна програма. Всъщност преди две години ние учредихме тази инициатива след изтекъл запис в медиите за насилие в детска ясла в София.
Ива Дойчинова: Всички го помним този запис. Беше много фрапиращ.
Антонина Кенова: Да, даже тогава излязоха няколко записа. Всъщност тогава отидохме да говорим с Дирекция „Образование“ към Столична община както и Дирекция „Здравеопазване“, които всъщност са работодатели на детската ясла. Разговорът общо взето беше в насока как нищо не може да се направи от това което искахме. А ние искахме някакви елементарни неща. Естествено и прословутите камери като единствено решение. Сега две години по-късно трябва да кажа, че има доста други неща, които трябва да свършим, преди да поставим камери. Дори може да не стигнем до там. Тогава хората, с които говорихме се опитаха да ни обяснят, че няма начин да станат нещата, които ние искаме. Ние пък се запънахме и казахме: „Не, ще се преборим за нещата, които искаме“.
Как Антонина Кенова и нейните съмишленици успяват да се преборят с препятствията по пътя си и да осъществят целите си, какво поражда агресията срещу деца и защо две трети от случаите на насилие върху деца се случват в собствените им семейства, както и много други важни неща, които разказаха гостите в студиото, можете да чуете в звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg