Незабравим финал на своя юбилеен, 70-и сезон ни обещават радиосимфониците и техният главен диригент – Марк Кадин. В една вечер, със звездното участие на цигуларя Светлин Русев, ще бъдат изпълнени три знакови цигулкови концерта: Концерт в ми мажор от Йохан Себастиан Бах, Концерт в ре мажор, опус 61, от Лудвиг ван Бетовен и Концерт в ре мажор, опус 77, от Йоханес Брамс. Програмата е в почит на незабравимия Георги Бадев, от чието рождение на 24 юни се навършват 80 години. Билетите за концерта отдавна са разпродадени, но все още имате един шанс: да слушате директното ни излъчване по програма „Христо Ботев“!
Виртуозът на цигулката Светлин Русев е носител на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн и Маргарита Лонг-Жак Тибо. Отличен е с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония, Музикант на годината на БНР и Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
„При мен успехът идва малко по малко и няма опасност от главозамайване“ – казва Светлин Русев. Той се смята за гражданин на света и твърди, че домът му е там, където пристигне и остави куфарите си. Казва, че съвършенството е непостижимо, но въпреки това, когато е на сцената, свири така, че ни оставя без дъх. След забележителния солов рецитал, с който откри Юбилейното, Десето издание на „Дни на музиката в Балабановата къща“, Светлин Русев е изправен пред поредното ново предизвикателство: да изсвири в една вечер три емблематични цигулкови концерта – мисия, предварително обречена на успех!
Цигулковите концерти на Бах (ла минор, ми мажор, ре минор, сол мажор, както и двойният цигулков – ре минор) са жанр, създаден от композитора на границата между неговата камерна и оркестрова музика. Съпровождащият ги ансамбъл по онова време едва ли би могъл да бъде наречен оркестър: той обикновено се е състоял от две цигулки, виола и чембало, изпълняващо ролята на басо континуо. В същото време концертът за цигулка в сол мажор със струнни, флейта и континуо влиза вече в цикъла Бранденбургски концерти. Редно е да се спомене, че „универсалността“ на инструмента тук вече е в пълната си сила и по отношение на цигулковата техника, фактурата и тематизма, соловата партия в тях не е толкова индивидуализирана, колкото в соловите сонати и партитите. Неслучайно всичките четири цигулкови концерта на Бах имат приложения и за пиано. В сравнение с другите жанрове, тук композиторът твори „в едри щрихи“ и същевременно всяка от частите в различните концерти има свой особен, своеобразен тематизъм и начин на изложение.
Блестящият и жизнерадостен Ми-мажорен концерт, завладява още от първия удар на лъка с мощната народност на образите и преди всичко с празнично-танцувалната си тема. За неговата втора част – Адажиото - Клод Дебюси казва възторжено: „То е толкова прекрасно, че ти наистина не знаеш дори как да застанеш, за да го възприемеш достойно. И когато излизаш от концерта, неволно се удивляваш, че небето във висините не е станало по-синьо, а пред теб изпод земята не е изникнал Партенонът.“
Концертът в ре мажор, опус 61 на Лудвиг ван Бетовен заедно с „Кройцеровата соната“ е връх в цигулковото творчество на композитора и с право се смята за едно от най-добрите произведения от този жанр в европейската музикална класика. Той е създаден през 1806 година за известния по онова време цигулар и композитор Франц Клемент - директор на Виенския театър, в който са били премиерите на много от творбите на Бетовен Дълбочината на съдържанието и величавата простота в този концерт се съчетават с трогателен и искрен лиризъм, благородна сдържаност и истински аристократизъм. Композиторът не се старае да угоди на публиката, която по онова време обикновено очаква демонстрация на виртуозните качества на солиста и неговия инструмент. Вместо това, както и в клавирните си концерти, той се стреми да се приближи максимално до симфоничния жанр. Както казва Едуард Ерио „При Бетовен виртуозността винаги остава слуга на вдъхновението“.
Премиерата на концерта е на бенефиса на Франц Клемент – на 23 декември 1806 година във Виенския театърия театър – и е неуспешна. След нея Бетовен се вслушва в съвета на Муцио Клементи и прави приложение за две пиана, но дори и тази редакция на творбата не е приета и рядко се свири в последвалите близо две столетия. Удивително е как шедьовърът на гениалния немски композитор не е изпълнен повече нито веднъж приживе. За няколко десетилетия творбата е забравена и е възкресена едва през 1844 година, след като 12-годишният по онова време Йозеф Йоахим я изпълнява с оркестъра на Кралското филхармонично общество, дирижирано от Феликс Менделсон-Бартолди. От този момент нататък концертът става едно от най-известните произведения за цигулка и оркестър и е любим репертоарен номер на всички изпълнители и досега
Концертът е в три части (Allegro ma non troppo; Larghetto; Rondo: Allegro), като втората и третата се изпълняват без прекъсване – с „атака“.
Цигулковият концерт в ре мажор, опус 77 на Йоханес Брамс е едно от най-виртуозните произведения в този жанр. Както и втората симфония на композитора, той е пропит с типично брамсовата атмосфера на светла тържественост, която не се нарушава от намесващите се отвреме -навреме в музиката драматургични образи. Концертът е създаден през 1878 година в Пьортшах, Южна Австрия, и е посветен на известния цигулар от унгарски произход Йозеф Йоахим, изиграл важна роля в живота на Брамс. Премиерата на творбата е на 1 януари 1879 година. На диригентския пулт е самият Брамс, а солист е самият Йозеф Йоахим, който много настоява програмата да започне с цигулковия концерт на Бетовен, написан също в ре мажор. Брамс обаче отказва с довода „твърде много ре мажор за една вечер и нищо друго след него“. Реакциите на критиката са смесени – Ханс фон Бюлов твърди, че концертът е написан не ЗА цигулка, а ПРОТИВ цигулката, Хенрик Виенявски го нарича „неизсвиряем“, а Пабло Сарасате отказва да изпълни творбата с аргумента, че „не би искал да стои на сцената с цигулка в ръка и да слуша как обоистът изпълнява единствената тема във втората част“.
За разлика от критиката, публиката от самото начало е във възторг от концерта. Съвременниците на Брамс осъзнават, че той не е търсил просто изява на виртуозните умения на изпълнителя, а е имал много по-висша музикална цел. Впрочем, нападките срещу Брамс не са прецедент в музикалната история – със същата съпротива са се сблъсквали и Бетовен при създаването на неговия цигулков концерт, и Берлиоз, написвайки „Харолд в Италия“. И двамата са били критикувани, че превръщат солиста „почти в член на оркестровия състав“.
Концертът е в три части:
1.Allegro non troppo
2.Adagio
3. Allegro giocoso - Poco piu presto
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg