В часа преди полунощ имаме удоволствието да навлезем в магичния свят на ударните. Два камъка, дърво върху дърво, удар с длан по опъната кожа, звън по чаша или още по-култивирано: всякакви барабани, тимпани, камбани, триъгълник, вибрафон или маримба – с какво ли не, е възможно да се сътвори цяла вселена от пулсиращи звуци!
Ритъмът е вероятното изначалие на музиката. Опитваме се да разкрием потайностите на нейната организация във времето и в пространството между барок и рок в богатия арсенал на перкусионния инструментариум.
Интересно, големите барокови майстори: Вивалди, Корели, Скарлати, Купрен, Бах, Хендел… сякаш се опияняват повече от звука на струнните; в техните авторски танци – менует, гавот, канари, буре, жига и пр., на пръсти се брои участието на бляскавите, ефектни перкусии. Използването им е наистина само за блясък в оркестровия звук и до един изброените композитори, както и повечето техни колеги отстъпват пред изобретателността на великия флорентинец, превърнал се в бароковата емблема на Франция по времето на Луи XIV – Жан Батист Люли.
Колкото до наши дни – обичайният барабанен комплект в комбинация с конги, тумбо, бонгоси, маракаси, клавеси, тимбалес, кравешки звънец, гуиро (гребен), кабаса, куика, дайре, пандейро, израелски и марокански барабани, празни бирени бутилки, реферска или полицейска свирка, кречетало, ефект от изстрел, „гръм“, грамофонният „скрачинг“ или изящните „уиндбелс“, тръбни камбанки представляват само начало в изобилието в света на ударните пособия и ни въвеждат в неизбродната аналогова безкрайност, към която трайно се е настанила и виртуалната. Добре дошли в стария и най-нов перкусионен свят.
Вторник, 18 и 25 юни, от 23.00 часа
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg