Спомен за Юлия Винер

На 17 юни се навършиха 90 години от рождението на прочутото ни сопрано Юлия Винер-Ченишева. В нейна памет ви предлагаме архивни записи от фонотеката и Златния фонд на БНР.

Ще чуем фрагменти от вердиевите „Аида“, „Бал с маски“ и „Дон Карлос“, както и пълен документален запис от премиера на Софийската опера на „Турандот“ от Пучини (26 януари 1965 година).

Винаги ще пазим с топлина в сърцето спомена за Юлия Яковлевна Винер-Ченишева. Баща й е руски емигрант с еврейски произход, а майка й е от богато шуменско семейство. Любовта на Юлия към музиката се проявява още в детска възраст. Проявява упоритост и през 1947 е приета в Държавната музикална академия в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин, преподават й и Катя Спиридонова и Димитър Кожухаров. Дипломира се през 1951 и след две години след успешно издържан конкурс вече е солистка на Софийската народна опера. Дебютира на следващата година на рождения си ден именно с ролята на на Леонора в „Трубадур“ на Джузепе Верди. После идват бурните й успехи в централните партии на „Турандот“, „Бохеми“ и „Тоска“ (Пучини); „Аида“, „Травиата“, „Отело“ и „Дон Карлос“ (Верди). В продължение на повече от 30 години тя е една от любимките на Софийската опера, 12 години от артистичния й сценичен живот преминава и като солистка на Берлинската държавна опера. Като че ли по ирония на съдбата именно там в млади години получава и почетното звание „камерзингерин” (1965), а у нас едва през 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен. Юлия Винер напусна този свят на 22 октомври 2010 година в София, но нека си спомним за нея с думите на опероведа Отнян Стамболиев. „Тя е абсолютната примадона („la prima donna assoluta”)!... Нейният пробивен, изразителен  плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена …. Ролите й? - различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо певческо майсторство. Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос”, в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните й роли в София, в страната, а и в чужбина.“

Изпълнителски състав:
Турандот, китайска принцеса – Юлия Винер–Ченишева
Алтум, китайски император – Димитър Вълчев
Тимур, детрониран цар на татарите в (изгнание) – Никола Гюзелев
Принц Калаф, негов син – Никола Николов
Лиу, млада робиня – Катя Попова
Придворни: Пинг, канцлер – Георги Генов
Панг, маршал – Милен Паунов
Понг, готвач – Коста Гецов
Мандарин – Димитър Димитров
Хор и оркестър на Софийската опера
Диригент – Асен Найденов

Съдържание на операта „Турандот“