След Освобождението голяма част от българските християни не са особено загрижени за образованието на децата си, в тях те виждат преди всичко помощници в кърската работа. И все пак при тях учителят на почит, първенците и хората от еснафа дават „мило за драго“ да го имат в градчето, знаят, че без просвещението децата им ще са заникъде в живота. Друго е разбирането у помохамеданчените българи. На тях няколко века им е внушавано, че те са временно на тази земя, вечното и хубавото е „горе“.
Така е било по турско време, така продължава и десетилетия напред. Но българските учители отиват в Родопите с намерението да сложат край на невежеството, да научат децата да четат и да пишат на езика, който говорят. Тогава се случват и най-големите учителски драми, а нерядко и трагедии.
За тях ще разкажат Владимир Арденски, автор на книгата „Първите светлинки в мрака“, журналистът Пенчо Чернаев, бивш главен редактор на вестник „Учителско дело“ и преводачката Мария Петкова, която е родопчанка и свидетел на тези премълчани събития.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
