Човек на Луната

„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“

 „Това знаме никога няма да се вее“ – няма как да забравя тези думи, изречени от човека, който през лятото на 1969-та коментираше на живо по Българската телевизия космическата одисея „Аполо 11“ с полет до Луната: прилуняването на космическия модул в Морето на спокойствието, първите стъпки на човек по лунната повърхност, както и още един вълнуващ момент – поставянето на флаг, донесен от планетата Земя. По стечение на обстоятелствата – това бе американското знаме и тази подробност за широко скроения човек едва ли има някакво значение. Ала преди 50 години, в състоянието на противоборство на така наречените „политически системи“, мястото за „широкоскроените“ бе твърде ограничено. Но да не издребняваме.

Отдясно наляво Иван Стаменов, Кристиян Бояджиев, Георги Антонов-Джорджо, 1969. Личен архив на К. Бояджиев

От години зная „писмата“ и „писаниците“ на Димитри Иванов (аналогови-и-виртуални) и неговите, понякога отчаяни опити да убеждава анонимни интернет-злобари, че нашата държавна и единствена телевизия преди 50 години излъчи великото събитие „Аполо 11 и човек на Луната“, и че той, Джимо, тогава направи нужния, а и вероятно, възможен коментар. С плъзнатата забележка за „това знаме“.

„Такова беше времето“, каза наш армейски генерал две десетилетия по-късно. Фразата звучи добре и на английски: “Those Where The Days”. Среща се и в песенни варианти, например, с гласа на миловидната певица Мери Хопкин.

Но… позволете ми да предпочитам „Крийм“ (Cream).

Слушайте „Изпята поезия“ в неделя, 21 юли от 17.00 ч. по програма „Христо Ботев“.