Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ТВ водещата Неда Василева: Манчестър е най-добрият град за живеене на студенти

В „Покана за пътуване“: На Бали националното ястие е прасенце-сукалче. В Коста Рика бананите зреят в пелени от найлон

БНР Новини
39
Неда Василева в шармантен мол - един от най-големите търговски центрове в окръг Манчестър, на име Arndale
Снимка: архив на Неда Василева

Първата гостенка в „Покана за пътуване“ става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21. Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър. Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на „Покана за пътуване“ като дете, което разопакова нова играчка. В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 г. ще бъде затворено за ремонт. Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони – за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски и архитектурни сбирки, но сърцето ѝ на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

Студиото на Би Би Си Спорт в Mанчестър
Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове.
Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга – в Манчестър има музей просто на промишлеността.

Радиодебютът на телевизионната водеща ѝ понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в „Покана за пътуване“ и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“, посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

Видеото е предоставено от One love tour на Покана за пътуване

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. Е, в българо-македонския фестивал Onelovetourняма опасност да настъпят музикални междуособици. Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.

Сменяме рязко посоката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото. В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес. Попитах Грети Гарсия, представител на луксозна испанска козметика, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.

В „Покана за пътуване“ нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

Откъде идват бананите? У нас – от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като „Дел Мондо“ край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар от жълтите плодове с миниатюрни лепенки „Дел Мондо“ ги почувствах едва ли не близки и родни.

В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.

Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив – огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки – бъдещите банани

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия, докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги „обстрелват“ с мощни водни струи. „За да изпаднат паяците“, делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Таня Петрова, Антон Митов, Стоян Стоянов и Милена Кондева

Цифровизация на словото

В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...

публикувано на 24.05.25 в 16:20
проф. Бойко Георгиев

Трябва разумно да потребяваме природните ресурси, за да запазим биоразнообразието

Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..

публикувано на 24.05.25 в 12:00

Може ли училището днес да вдъхновява и да дава път в живота на младите хора

В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..

обновено на 24.05.25 в 09:57
 проф. Евелина Славчева

Проф. Евелина Славчева: БАН е духовен, експертен и научен център на България

Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..

публикувано на 23.05.25 в 18:40

Природно земеделие – епизод 2: Биологично и пермакултурно земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..

публикувано на 23.05.25 в 12:05