Има много истории за шапки и за майстори шапкари, които и до днес не ни оставят равнодушни, нито към шапките, нито към техните създатели. „Тежка си ти, шапко на Мономах!... “, възкликва Борис Годунов в едноименната трагедия, сътворена от Александър Пушкин. По-късно този, който отнема трона и шапката от царя – Лъжедимитрий I – губи и главата си и царството. Легендите ни пренасят някъде в първата половина на 11 в., когато византийският император Константин IX Мономах изпраща царска шапка – царски венец – на своя внук, руският княз Владимир. И с това утвърждава правото му на владетел над цяла Русия… Много изследователи оспорват истината на този сюжет, но деветима руски царе – от Иван Грозни до Петър I – са коронясвани с шапката на Мономах..
Преди няколко години в Националния исторически музей беше представена реплика на короната на българските царе от 1204 до 1395 г.
Дори и беглото проследяване на историята на „царските шапки“, насочва вниманието ни към идеята, че историята на днешните шапки преминава през желанието на хората не само да опазват главите си от различни климатични и други състояния и събития, но и поне малко да се равняват на първите в държавата… Поне по шапките…
Много от известните личности по света са станали популярни и благодарение на своите екстравагантни шапки.
По време на подготовката на филма „Алиса в страната на чудесата“ Джони Деп също открива, че през един от активните периоди в по-новото време на производство на шапки майсторите, създатели предимно на кожени шапки през 19 в., обработвали материалите с живак. Въздействието на отровните живачни изпарения се отразявали на здравето и поведението не само на майсторите, но и на клиентите. Най-вече непрекъснато променяли настроението си и своето поведение. Може би от това време е и изразът „Луд като шапкар“. Тези истории помагат много на актьора да изгради своя колоритен Луд шапкар във филма. Някои изследователи твърдят, че за да създаде един правдив образ на Лудия шапкар в книгата си „Алиса в Страната на чудесата“, Луис Карол е поел достатъчно количество живак, за да изпита това състояние на класическия майстор шапкар.
В това предаване разговаряме с Ирина Сардарева за нейния музей-лаборатория – „Къща на шапките“ – и за други истории с шапки.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
