Отбелязваме 39-ата годишнина от деня, в който загубихме един важен човек от времената на социализма – на 25 юли поетът, актьорът и майсторът на песните с китара Владимир Висоцки си отиде от сърдечен удар. Хората си спомнят и до днес барда с китарата – бард-хулиган, който със стиховете си и с песните си сякаш протестираше ловко и творчески срещу системата на бившия Съветски съюз.
В младите си години Владимир Висоцки учи театрално майсторство, като актьор е участник в групата на Московския театър „Александър Пушкин“, след това в театър „Таганка“, с който гостува в България през 1978 година. Известен е с много роли в театъра, а по-възрастни театрали твърдят, че неговата роля в „Хамлет“ на Шекспир била просто недостижима. Той е известен също и с това, че е бил особено недолюбван от властта в Съветския съюз, често си е имал неприятности, но това е било част от неговото артистично амплоа. Много от стиховете и песните му са били отричани и забранявани, голяма част от тях не са видели бял свят, но това не е пречило на неговата световна известност.
След като умира, в личния му архив, баща му и жена му, френската актриса Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в Русия е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Висоцки умира през лятото на 1980 година, когато в Москва са организирани бойкотираните от западните държави Олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерняя Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. Почти всички медии по света отразяват, макар и с малко закъснение, смъртта на един толкова популярен поет и музикант като Висоцки.
След почти 40 години най-мащабната опера на Джузепе Верди "Аида" се завръща на сцената на Метрополитън опера - Ню Йорк. Интересът към тази творба не намалява, дори след внушителните почти 1200 представления, осъществени от оперната къща през годините. Музикалният директор Яник Незе-Сеген заема подиума за новогодишната премиера на грандиозната нова..
На 14 декември 2024 кавалджията, аранжор и автор на музика Костадин Генчев навърши 55 години. Това бе повод в едно от изданията на предаването "Портрети" да се потопим в красивия му музикален свят и да поговорим за творческия му път. А той е богат и както самият Костадин се изразява доста "шарен": "Роден съм в Габрово и всъщност първо започнах не..
"Светоглас" е първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика. Основана е през 2009 година, като нейната цел е многогласно пресъздаване на българската фолклорна и църковна музика. Изпълненията на формацията винаги будят възхищение и удивление в слушателите, но наравно с това, те са и еталон за майсторско музициране.
Първият клезмер оркестър в България има богат опит в различни музикални стилове, но страстта на музикантите към традиционната клезмер музика (музиката на ашкеназките евреи от Източна Европа) е онова, което ги обединява. Създадена през септември 2022 г., групата прави първите си концерти на различни култови места в града и така се превръща в първата..
Боян Виденов е роден в София, в семейство на музиканти. Напуска родината съвсем малък и получава завидно европейско музикално образование. На 23 години основава Манхаймската филхармония – оркестър за обучение на млади професионалисти от цяла Европа, които искат да продължат кариерата си в престижните оркестри. През 2019 основава платформата за..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg