Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дехуманизацията в правото и в обществото

Проф. Момяна Гунева, Анелия Торошанова и адвокат Любомир Новиков
Снимка: Росица Петрова

В съвременния свят, нормативен израз от най-висок порядък, хуманизмът намери във Всеобщата декларация за правата на човека, прогласена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. – създаване на свят, в който хората ще се радват на свободата на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения. Аналогична воля залегна и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която от 2 октомври 1992 г. е част от нашето законодателство.

През последните десетилетия, особено след 11 септември 2001 г., протича процес на практическо отричане на основните принципи, като в името на сигурността на обществото се ограничават все повече правата на личността. Това се отнася както за международното, така и за националното ни право.
Показателна в това отношение е политиката на САЩ след 2001 г., когато президентът Джорд Буш (старши) съживи Military Commission Act на президента Ф. Д. Рузвелт от Втората световна война. Целта на акта и създадената с него процедура е задържаните под предлог, че са терористи, лица да не се третират като човешки личности, като се подлагат на инквизиции и се лишават от правото на защита и на справедлив процес. Резултатът е, че от няколкостотин (а може би и хиляди) задържани в Абу Гариб, Гуантамо, Баграм и други тайни затвори, като напр. в Полша, Румъния, Литва, Тунис, Казахстан до сега са осъдени едва 30-35 души.

В областта на законодателството в България резултатът е, че само през последните 27 години над петдесет пъти са правени изменения в Наказателния кодекс, всичките насочени към ожесточаване на наказанията чрез увеличаване на размера им и въвеждане на нови състави на престъпления. В резултат практически не останаха напр. т. нар. „леки” престъпления – наказуеми с лишаване от свобода до пет години или с друго, по-леко наказание.

Показателна е и законодателната политика в областта на административното наказване – системното увеличаване размера на глобите, които напр. по Закона за защита на личните данни може да бъдат от 10 000 до 100 000 лв., а по Закона за мерките срещу изпиране на пари и по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма – от 5000 до 2 000 000 лв. Системно се увеличават и глобите по Закона за движението по пътищата.

Това показва, че е налице трайно изразена воля на държавата чрез тежки санкции да се опитва да действа от една страна превантивно, а от друга – да си осигурява постъпления, тъй като приходоизточниците за бюджета са краен брой и лимитирани. Корелация между тежестта на наказанията и намаляване честотата на престъпленията и нарушенията не е установена.

Поради това се поставя въпросът за справедливостта и за съответствието на наказанието с тежестта на деянието и с имущественото положение на дееца – основен принцип на правото. За това говорим в днешното издание на „Законът и Темида“ с консултантите на предаването проф. Момяна Гунева – един от водещите експерти по наказателно право в България, и експрокурорът, адвокат Любомир Новиков.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наука без граници: Историята на един български професор в САЩ

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..

публикувано на 22.07.25 в 11:03
Созопол

В разгара на туристическия сезон: Несебър и Созопол остават в списъка на ЮНЕСКО

За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..

публикувано на 22.07.25 в 09:23

Състезанията по стрелба "Компак Спортинг" за Купата на НЛРС–СЛРБ

Какви са резултатите и кои са финалистите от двата квалификационни кръга на състезанията по стрелба "Компак Спортинг" (Compak Sporting) за Купата на НЛРС-СЛРБ? Колко горещо и колко приятно е било състезанието за организаторите и участниците, колко награди са "отстреляни" – чуйте подробности в предаването "И рибар съм, и ловец съм“ с водещите..

публикувано на 21.07.25 в 16:10
Михаела де ла Русо, д-р Веселин Тенев, Евелина Кулински и Антон Митов

Мозъкът не служи само за главоболие

Доцент д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър, живее в САЩ и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета на Айова. За какво служи мозъкът? Изолираността на обществото в САЩ, глобализацията, психологичните измерения на световния ред и събития, и парите на американците. За брутните вътрешни продукти, адвокатите,..

публикувано на 21.07.25 в 11:58
Аксел Роуз и Guns N’ Roses в София през 2012 г.

Haptic костюми дават възможност на хора с увреден слух да "чуят" музиката

Guns N’ Roses излизат тази вечер на сцената на Националния стадион "Васил Левски" в София. България е една от спирките в световното турне на легендарната рок група. За първи път в България и на Балканите хора с увреден слух ще могат да се потопят в енергията на музикални събития благодарение на иновативни haptic костюми. Тази революционна технология..

обновено на 21.07.25 в 09:50