Премълчаният радиочовек Георги Василски (1954 - 2018)

На 21 септември миналата година ни напусна радиочовекът Георги Василски, който 36 години от живота си отдаде на живота на Българското национално радио. Коварната болест, която дълго време не успяваше да сломи физически най-слънчевото същество, работещо в програма „Христо Ботев“ на БНР, все пак успя да ни го отнеме и да изпрати завинаги веселата му душа в небесните селения.

Не бяхме подготвени за внезапната му кончина, защото дори и след краткия престой в болницата, необикновеният му дух продължаваше да бъде нахъсан за живот и за творчество, за нови срещи с многобройните си приятели. А такива той имаше из цялата страна, защото някога, като млад радиорепортер, е посетил и опознал всяко кътче от бившата ни и днешна държава.

Съдбата му бе завинаги свързана с Радиото и докрая остана извънреден работохолик, който милееше не само за престижа на програмата, но и за всеки, който работеше за нея – от служебните шофьори и отделните редактори до новопостъпилите радиостажанти. В БНР едва ли е имало подобен случай на толкова обичан радиошеф, който да притежава естествено съчувствие и чисто човешко съпричастие към проблемите колегите си – както от битово, така и от професионално естество.

Георги беше прекрасен публицист, остроумен, ироничен в писането, самоироничен в поведението си. Притежаваше много богата журналистическа култура, задълбочени познания в проблемите, за които пишеше, а опознаването на неизвестните страници от националната ни история му бе станало професионално хоби. В програма „Христо Ботев“ той бе личността, която с опита и реализма си намираше изход от всяка възникнала проблемна ситуация. Излизаше от нея най-вече с авторитета си на опитен и много обаятелен колега, познаващ дишането на радиоживота отвътре, а не като пряк, но равнодушен наблюдател.

Беше скромен, дори свенлив, особено когато ставаше дума за другите му, по-малко известни качества на драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист. Завеща ни купища радиокоментари, пиесата „Пет бири и новото време“, сборника с поетична сатира „Палачите обичат тихо” и книгата със сатирична проза - „Празникът е тъжна работа“.
Със същото бликащо чувсто за хумор възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше животът и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж. Има защо да си спомняме за този забележителен човек и колега.

В предаването участват негови приятели и хора, които са работили с него – проф. Михаил Мелтев, Ивайло Савов, Петър Колев, Митко Новков, Людмил Станев. От Пловдив в предаването се включва Георги Трифонов, от Русе – Наташа Стефанова, от Румъния – Емил Тончев.