„Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото“, пише Румен Леонидов за словенския поет, писател, есеист, философ и бунтар.
Изток Осойник е роден през 1951 в Любляна. Учил е закратко архитектура, но завършва сравнително литературознание в Люблянския университет. Като студент пише и издава в съавторство „Субреалистичен манифест“ (1979), а по-късно става член на авангардния кръг „Кантора Алеф“.
Основава различни творчески движения – на анархистите, движението Garbage Art, а също и музикалната група „Папа Кинял Бенд“. Той стои в основата на някои словенски международни литературни фестивали, например „Виленица“ и поетично-преводаческата работилница „Златният кораб“.
През 2011 защитава докторска дисертация по историческа антропология на тема „Структурата на „homo sacer“. Изток Осойник е интелектуалец с широк профил, бунтар и пътешественик. Публикува от края на 70-те поезия, романи, пътеписи, както и научната монография „Сумракът на суверенитета“ (2013).
Стихосбирката на Изток Осойник с избрана поезия „Не чети Дельоз на закуска“ за първи път го представя цялостно на българския читател с творби, писани през последните петнайсетина години.
Преводът е на Людмил Димитров, а представянето ѝ ще се състои тази вечер в София (Dada Cultural Bar. ул. "Георги Бенковски" 10 от 19 часа) и утре в Пловдив (U PARK Gallery – ул. "Отец Паисий" 24) с участието на автора.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg