Реките на България стават все по-замърсени или изчезват заради неправомерно построени ВЕЦ-ове или изхвърляне на отпадъци от производства. За това от години алармират от сдружение "Балканка" – те са и един от главните инициатори на подадените в Европейската комисия жалби заради нарушение на три водни директиви, свързани с ВЕЦ-ове по българските реки, заради които Европейската комисия стартира пилотна процедура.
В студиото на „Нашият ден“ Димитър Куманов "превежда" на ясен език становищата на МОСВ по редица тревожни запитвания и стига до заключението, че посланието, което министерството отправя към замърсителите, е: всеки може да изхвърля каквото поиска, санкции няма да има.
Следват тревожните примери от цялата страна:
Язовир "Пчелина" близо до Перник е на прага на екологична катастрофа, той е част от огромен проблем, наречен "състояние на р. Струма".
"Подавани са многобройни сигнали, но управлението се задейства сега, когато в реката започва да изплува умряла риба – от Перник към язовир "Пчелина". Под Перник не се наблюдава, тъй като там рибата е умряла отдавна" – каза Куманов.
Замърсяването на Струма означава, че реката ще бъде изцяло отровена в българския участък, което ще се превърне в трансграничен проблем.
Практиката във водата да се изхвърлят отпадъци, утайки и отрови от производство е трябвало отдавна да бъде прекратена, особено откак сме страна член на ЕС.
До 2027 г. би трябвало да постигнем добър екологичен потенциал на този язовир, а това няма как да стане при сегашното бездействие.
Ако човек отиде да плува там, ще излезе най-малкото епилиран, а след това дълго ще има кожни проблеми" – красноречиво обобщава темата Димитър Куманов.
Как реагира МОСВ на сигналите за пресъхнали реки заради изградени язовири?
Примерът с ВЕЦ "Милина" е показателен – водохващането на ВЕЦ-а се намира на 200 м от защитена местност и откак той функционира, не изпуска нито капка вода към водните басейни в нарушение на редица закони.
До момента сдружение "Балканка" е подало пет сигнала към МОСВ.
Всеки може да проследи какви сигнали се подават и как реагират местната и централната власт на сайта "Наблюдение на ВЕЦ".
(Порталът е създаден като съвместна инициатива на няколко екологични организации и там ясно е посочено: "НЕ СМЕ ПРОТИВ изграждането на водноелектрически централи, НО докато повечето от тях работят по начин, който унищожава живота в реките – ще правим всичко, което можем, нещата да се променят.)
Състоянието на река Янтра също буди тревога – „Христоматиен пример за нарушение – защитена зона от "Натура 2000". Растителността предпазва от ерозия, но в момента се извършва масово разчистване на речни дъна – което до води до тотално обезлесяване и изгребване на наноси от речното корито при забрана за сеч на крайбрежна растителност" – отбеляза Куманов.
Административно наказателните мерки обаче предвиждат глоба в размер на 500 лв.
"Каракашeвото езеро – едно от Мусаленските езера – започва да се заблатява, там проблемът е като с Рилските езера – твърде многото хора, които посещават местността."
За финал остава добрият пример с язовир "Ястребино", където е разрешено да се строи ВЕЦ, а язовирът се използва за питейни нужди на поне една община. След многократни сигнали от страна на сдружение "Балканка" местни жители и други природозащитни организации, решението за строеж на ВЕЦ е отменено, което обаче не решава проблемите на реките и водните басейни в България.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg