Как като християни да реагираме на злото

Като избягваме да се взираме в злото на тоя свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случи ли ни се нещастие, сме склонни да припишем вината на хората около нас, но трудно я търсим у самите себе си. Понякога сякаш някаква тъмна сила ни подтиква да вършим злини, дори и без да ги осъзнаваме и окачествяваме като такива. Така човешката душа се превръща в полесражение, където вечно борба водят дяволските сили с Божията благодат. 

Текстът на евангелското четиво, което разказва как Христос излекува човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, като ги изпраща в пасящите наблизо свине, е отправна точка към новия роман на Теодора Димова.

Как се реагира на злото, това е основният въпрос в „Поразените“. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след Деветосептемврийския преврат. В какво се изразява поражението и в какво победата? 

"Онова време беше абсолютно бездуховно. Духът липсваше. Да, любовта липсваше. Уважението към другия, отношението към другия, възхищението пред света, пред природата... Като че ли този режим изсмукваше духовността. Да се живее в общност без любов и без дух е много страшно", разказва авторката на "Поразените" Теодора Димова и допълва:

"Забравяме паметта си и това забравяне е много страшно. Работата на един писател е точно в това – да напомня, да изразява. Защото това, евангелски казано, е неразпознаването на Божието и на злото. Това беше и целта на романа ми – да ориентира. Другата ми цел беше да изследвам как човек реагира на злото. Злото съществува от грехопадението – не можем да го избегнем, но поне да не го подпомагаме. Никой от героите не е осъден, защото аз осъждам системата, а не нейните жертви". Самият Христос осъжда греха, не осъжда грешниците.