Толерантни ли сме като общество или напротив – недоверчиви, мнителни и зле настроени към всеки, който не е като нас. Как съчетаваме грижата за близки и не толкова близки хора с актовете на насилие? В исторически план имаме достатъчно примери за прояви на толерантност и хуманизъм, в същото време периодично ставаме свидетели на изблици на агресия, които ни стъписват и изненадват. На какво се дължи това?
В студиото на "Нашият ден" Ива Дойчинова разговаря с психолога Иван Игов и с историка Емил Джасим.
Иван Игов наблегна на дискриминационните нагласи, "защото езикът на омразата е само една форма на проява на дискриминация":
"Става дума за т.нар. "социални нагласи", които в по-голямата си част са подсъзнателни. Нагласата е нещо по-дълбинно и тя е свързана първо с онова, което наричаме архетип – колективното безсъзнателно – от родители, от средата, от общността ни е създавано като деца. Като пораснем, те се превръщат в онзи пусков механизъм, който е част от дискриминацията. Първо се формира стереотипът, той е несъзнателен. А когато стереотипът се превърне в действие, той вече става дискриминация, езикът на омразата е част от него.
За голяма радост ние, българите, като народопсихология, нашите стереотипи не са дискриминативни. Ние сме една от най-недискриминативните нации в света. Даже папата забеляза, че София е единствената световна столица, където всички храмове на основни религии са на 50 метра един от друг."
"Няма акт на омраза, извършен в тишина – изтъква Джасим, цитирайки проф. Георги Лозанов. – Актовете на омраза винаги са предшествани от реч на омразата.
На свой ред мисълта предхожда речта и тук е проблемът. Как да надникнем в главите на хората и как да спрем езика на омразата, който формира омраза?
Всъщност отговорът не е сложен – няма как с омраза или високомерие да излекуваш омраза. Трябва любов, търпение и образование – това са класическите лекарства. Омразата е начин да се даде просто обяснение на сложни въпроси и от това трябва да се пазим и да помним, че в основата на омразата често стои невежеството."

Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..
Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство? Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg