Толерантни ли сме като общество или напротив – недоверчиви, мнителни и зле настроени към всеки, който не е като нас. Как съчетаваме грижата за близки и не толкова близки хора с актовете на насилие? В исторически план имаме достатъчно примери за прояви на толерантност и хуманизъм, в същото време периодично ставаме свидетели на изблици на агресия, които ни стъписват и изненадват. На какво се дължи това?
В студиото на "Нашият ден" Ива Дойчинова разговаря с психолога Иван Игов и с историка Емил Джасим.
Иван Игов наблегна на дискриминационните нагласи, "защото езикът на омразата е само една форма на проява на дискриминация":
"Става дума за т.нар. "социални нагласи", които в по-голямата си част са подсъзнателни. Нагласата е нещо по-дълбинно и тя е свързана първо с онова, което наричаме архетип – колективното безсъзнателно – от родители, от средата, от общността ни е създавано като деца. Като пораснем, те се превръщат в онзи пусков механизъм, който е част от дискриминацията. Първо се формира стереотипът, той е несъзнателен. А когато стереотипът се превърне в действие, той вече става дискриминация, езикът на омразата е част от него.
За голяма радост ние, българите, като народопсихология, нашите стереотипи не са дискриминативни. Ние сме една от най-недискриминативните нации в света. Даже папата забеляза, че София е единствената световна столица, където всички храмове на основни религии са на 50 метра един от друг."
"Няма акт на омраза, извършен в тишина – изтъква Джасим, цитирайки проф. Георги Лозанов. – Актовете на омраза винаги са предшествани от реч на омразата.
На свой ред мисълта предхожда речта и тук е проблемът. Как да надникнем в главите на хората и как да спрем езика на омразата, който формира омраза?
Всъщност отговорът не е сложен – няма как с омраза или високомерие да излекуваш омраза. Трябва любов, търпение и образование – това са класическите лекарства. Омразата е начин да се даде просто обяснение на сложни въпроси и от това трябва да се пазим и да помним, че в основата на омразата често стои невежеството."
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той доказва, че никога не е късно да се учиш и да се стремиш към нови върхове...
Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..
За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..
Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов . Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..
"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не..
Искате ли да общувате с дигитален двойник на ваш близък или любим човек? Бихте ли позволили вашите близки да общуват с ваш дигитален двойник след..
Испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос Отеро пристига след броени дни в нашата страна. В София той ще води първия за България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
