От октомврийските дни на 1869 година, когато в къщата на един от основните ктитори на българската църква „Вознесение Господне“ Варвара Хадживелева в Браила е учредено Българското книжовно дружество, се навърши век и половина.
42 години по-късно, през 1911-а, то се преобразува в своя правоприемник – Българската академия на науките. От провъзгласяването на българската независимост от цар Фердинанд I тогава са минали едва три години.
Със заместник-председателя на Академията чл.- кор. Васил Николов се връщаме назад във времето, за да си припомним важни факти не само за известните нейни учредители и дарители от началния период (сред които е и Васил Левски), но и за редица вече незаслужено забравени личности и събития. Анализираме съвременните проблеми, постижения и амбиции на хората от тази институция. Разказваме и за три, излезли наскоро книги, редактор на които е проф. Николов: „Сградата на БАН – символ на знание и духовност“, „Дарителство и благодетели на БАН 1869-2019“ и „Кратка история на Българската академия на науките“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...