Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актьорските обувки на Бориса Сарафова

БНР Новини
Бориса Сарафова
Снимка: Таня Димова

Бойна натура, с вечна усмивка на лицето, дяволско спокойствие и желание да вкара всички в своята комедия. Сваля цялото ежедневие малко преди да се качи на сцената, а обувките ѝ, цветни и различни, винаги са актьорски. Такава е Бориса Сарафова в театъра, в живота, а и в ефира на „Време и половина“.

Бориса е от лигата на „Младите в изкуството“. От името ѝ се разбира, че борбата е вечна и ще бъде такава, при това винаги за добро. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, а сега е в трупата на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен, родният ѝ град. 

От януари Плевенският театър ще гостува всеки месец в „Сълза и смях“ и зрителите ще могат да видят Бориса, обута в някои от всичките ѝ актьорски обувки. Преди това публиката може да се наслади на играта ѝ и в „Апарт“ – документалния спектакъл на режисьора Илко Ганев, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите. Спектакълът обаче не е само за актьори и Бориса много държи това да се знае. Той е за всеки, който чувства и иска да го прави. За всеки, който не се страхува да падне в капана на емоциите и да се срещне отблизо с мислите за смъртта, живота и любовта.

В „Апарт“ Бориса играе с още петима млади и талантливи актьори. Всички те имат свободата да завладеят публиката, както самите те намерят за добре. Важното е да са искрени със зрителите си, а те са. Самата Бориса се зарежда от публиката. Провокира я, а и тя нея също. Бориса винаги борави със смеха. Къде от стремежа да скрие онова, което мъчи душата ѝ, където от желание просто да зарази останалите с онова, което я радва. Смях има и в звуковия файл. Пуснете го и ще чуете.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05