Наскоро писателката Дубравка Угрешич беше удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторката е позната на българския читател и сравнително често посещава България, стремейки се да съхрани българския си език. По повод награждаването със званието „Доктор хонорис кауза“ тя произнесе тържествено слово на тема „Бонбони Сорбона или моите университети“, в което се потопи в спомени за миналото, Югославия и живота на т.нар. „доброволен изгнаник“:
„В края на краищата, светът не беше идеално място – мама добре го знаеше, но можеше да стане по-добър благодарение преди всичко на знанието, образованието и изкуството. Така някак си го представяше мама. Така си го представях и аз.“
Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия през 1949 г., в семейството на баща хърватин и майка българка.
Научните ѝ интереси са свързани с руската литература, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк. Когато през 1991 г. започва войната в Югославия, Дубравка се опитва да заеме неутрална позиция между сърби и хървати, което не се приема добре от мнозина хървати. Тогава тя избира доброволната емиграция и се премества да живее в Амстердам. Сред най-известните ѝ книги са „Култура на лъжата“, „Музеят на безусловната капитулация“ и др.
Дубравка Угрешич е специален гост в рубриката „Главен герой“. Тя разказва за първата си кукла, която е българска, за това какво е да си писател от т.нар. "малки литератури" и т.н.
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg