Щатскапеле Дрезден възхити меломаните от Брюксел с Моцартова музика

Прочутата саксонска Щатскапеле Дрезден гостува на 31 октомври в Двореца на изящните изкуства BOZAR в Брюксел като част от европейско турне, включващо още изяви в Мюнхен, Инсбрук и Ротердам. В Брюксел съставът бе ръководен от бележития белгийски диригент Филип Херевеге, а програмата включваше последните три симфонии на Волфганг Амадеус Моцарт. Тези забележителни творби са написани за изумително кратък период от месец и половина във Виена, през лятото на 1788 година. Създаването им и до днес е забулено в мистерия не само поради скоростта на композиране и разнородния им характер, но и поради факта, че те не са написани по поръчка на дадена музикална институция. Трите произведения формират своеобразна трилогия, увенчаваща симфоничното творчество на гениалния австрийски майстор.

Концертът в BOZAR започна със симфония № 39 в Ми бемол мажор, доминирана от лирична, ведра, оптимистична атмосфера. Трудно може да се повярва, че тя е създадена в момент на сериозни финансови затруднения за Моцарт. Изпълнението ѝ се запомни с хубави ритмични нюанси, много чист, ефирен щрайх, вписващ се чудесно в слънчевия характер на произведението. Красиво прозвуча солото на кларинета в третата част – Менует. След края на първата творба се случи малък инцидент. Първият обоист на оркестъра Бернд Шобер, който трябваше да попълни състава в 40-ата симфония, при влизането си на подиума падна и за щастие остана невредим, но инструментът му се нуждаеше от малък ремонт. Това наложи паузата да бъде направена още след първата симфония.

Щатскапеле Дрезден е един от най-старите оркестри в света, основан през далечната 1548 година от курфюрста Мориц Саксонски. В богатата му история начело на състава са били Карл Мария фон Вебер и Рихард Вагнер, който го нарича „моята вълшебна арфа“. Рихард Щраус и Щатскапеле се радват на 60-годишно сътрудничество като девет от оперите му виждат бял свят в Дрезден. През втората половина на XX век главни диригенти са били личности като Карл Бьом, Йозеф Кайлберт, Херберт Бломстед и Джузепе Синополи. От 2012 година начело на оркестъра е германецът Кристиан Тилеман, който също така е и музикален директор на Вагнеровия фестивал в Байройт. Щатскапеле е постоянен партньор в продукциите на Залцбургския Великденски фестивал. През настоящия сезон резидентни артисти на оркестъра са немският композитор Ариберт Райман и аржентинската челистка Сол Габета. Всеки сезон Щатскапеле участва в над 260 изпълнения на оперни и балетни спектакли и симфонични концерти в красивата Земпер опера в Дрезден.
След интервала последва прочутата Симфония № 40 в сол минор. Творба, пропита с осезаема тъга и меланхолия. В нейното изпълнение запомних ефирните, нежни струнни във втората част – Анданте, както и драматичното изграждане на финала с брилянтна виртуозност.

Както вече споменах, начело на Щатскапеле бе Филип Херевеге, един от водещите белгийски диригенти днес със завидна международна кариера. През 1970 г. той основава прочутия хор Колегиум Вокале от Гент, а в началото на деветдесетте години на миналия век Херевеге създава и известния Оркестър на Шанз-Елизе, свирещ на исторически инструменти. Диригентът си изгражда име като бележит интерпретатор на бароковата музика и най-вече на кантатите на Бах. През миналата година белгиецът дирижира с успех Щатскапеле Дрезден в „Йоханес Пасион“ на Йохан Себастиан Бах.

В BOZAR Херевеге ръководи симфониите на Моцарт с подчертано бързи темпа, дори в по-бавните средни части на произведенията. В интерпретацията си диригентът вложи по-скоро бароков подход с виртуозност, строга оразмереност и непрекъсната енергия, отколкото да потърси широта и романтична свобода. Може би в трактовката му намери отражение днешният ни високоскоростен, технологичен свят. По време на целия концерт оркестърът демонстрира голямо техническо майсторство, звукът бе много окръглен, качествен, наситен. Балансът между струнни и духови инструменти бе безупречен.

Програмата завърши с прекрасната, импозантна 41-ва симфония в До мажор, известна още като „Юпитер“. За това впечатляващо произведение Рихард Щраус възкликва: „Това е най-красивата творба, която някога съм слушал!“. С много благороден, изразителен звук оркестрантите изсвириха втората част – Анданте кантабиле. Малко по-драматично и бурно прозвуча последвалият Менует, водещ до величественoто финално Молто алегро, изпълнено с голямо вдъхновение и плам от дрезденските музиканти.

В края на ноември Щатскапеле Дрезден ще се завърне отново в ниските земи с два концерта в Айндховен, където интегрално ще бъдат изпълнени всички пет концерта за пиано и оркестър на Лудвиг ван Бетовен. Солист и диригент на състава ще бъде прочутият австрийски пианист Рудолф Бухбиндер.