Семейството и народната музика са целият ни съзнателен живот

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен отбеляза своята 60-годишнина с концерт-спектакъл в Драматичния театър „Иван Радоев”. Празникът развълнува изпълнители, колеги и почитатели. Тази годишнина е особено емоционална за доайените на състава – певицата Величка Димитрова и гайдаря Димитър Маринов. В началото на 60-те години на миналия век ансамбълът събира двамата музиканти за обич и семейство, за сценичен опит и изпълнителско майсторство. Обичта към народната музика се превръща в смисъл на съществуването им, предава се на деца и внуци.

Пътят към музиката
Изпълнителите са представители на музикалната традиция от две селища в Плевенския край – Брест и Одърне. „В нашия род мъжете свиреха на овчарски свирки, баща ми – на устна хармоника. Купиха ми акордеон, но той не ми беше по сърце. Сбъдна се мечтата да свиря на кавал. Като дете слушах с интерес концертите от народна музика по радиоуредбата в родното ми село Одърне”, думи на Димитър Маринов. Съпругата му Величка Димитрова също разказва за интереса към музиката: „Израстнах с песните и свирните на моето село Брест, Плевенско. Майка ми пееше хубаво, знаеше много песни. По радиото слушах М. Стойчева, Г. Пинджурова, Б. Машалов и мечтаех да стана певица. След като завърших училище в Плевен, се върнах на село. Пеех на всички празници, участвах в прегледите на художествената самодейност, издирвах песни и натрупах собствен репертоар”. Събраните песни от Плевенско по-късно Величка Димитрова изпълнява в концертни програми с ансамбъла, някои от тях записва в БНР.

Ансамбълът
В първите години Северняшкият ансамбъл в Плевен работи като самодеен състав, а от 1971 г. развива професионална изпълнителска дейност. Димитър Маринов е сред неговите основатели. Постъпва през 1959 г. като кавалджия, но пет години по-късно оркестърът остава без гайдар и с помощта на Костадин Варимезов овладява тънкостите на гайдарското свирене. „В Северняшкия ансамбъл срещнах съпругата си Величка Димитрова”, разказва музикантът. – Винаги си помагаме взаимно за характера и стила на изпълненията. Репетиции, концерти, пътувания, записи – това е същността на работата ни”. От 1963 г. Величка Димитрова е солистка на състава. За нея диригентът Иван Вълев казва: „Има хора неподвластни на времето – бодър дух, любознателност и добре овладян занаят. Тя се стреми да вникне в най-малките детайли на възложените ѝ задачи. Извървя пътя си с гордо вдигната глава и с амбицията да бъде полезна на жанра и своята фамилия”. Интересен факт допълва неговите думи. Запис на песента „Айде цъфти, Ружо”, където Величка Димитрова изпълнява соловата партия, е включен в авторски албум на композитора Кирил Стефанов. Спомня си този момент: „За изпълнението си бях наградена на прегледа „Нова българска музика” и неслучайно Стефанов е избрал записа на Северняшкия ансамбъл, защото е харесал изпълнението на солистката. В такъв момент на човек му порастват крила. Удоволствие за мен е, че „големите” са оценили „малкия човек”. Когато пея, контактувам с публиката и често съм слизала от сцената след няколко биса. Музиката е втъкана в живота ми. Не знам как бих живяла без нея. Щастливи сме, че синовете и внуците ни също обичат народната музика”.
 
Наследниците
Освен дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, Величка Димитрова и Димитър Маринов ръководят самодейни състави в Плевен и Плевенско. Много са учениците им, подготвени за музикалните училища в Котел и Широка лъка. В продължение на 18 години Димитър Маринов преподава в класа по народни инструменти в Средното музикално училище в Плевен. Величка Димитрова е била диригент на народни хорове в Брест, Гулянци, Луковит и ансамбъл „Мизия” – Плевен. В своя 53-годишен семеен живот двамата се радват на музикални деца, снахи и внуци, гордеят се с наследниците: „Големият син предпочита песните, а малкият свири на тамбура. Започна в читалищна школа, след това завърши музикалното училище. Дейвид, големият внук, свиреше на пиано, беше много добър по солфеж, но се разви като инженер, а малкият, Велиан, в момента изучава ударни инструменти в училището – ксилофон, вибрафон, маримба. И двете снахи са много музикални, едната е добра танцьорка, пее в групата, която ръководим в село Одърне”.
Тази обич към народната музика обединява цялата фамилия на семейство Димитрови, а тя е силна, защото е техен корен, съдба и родова връзка.

Интервюто с Величка Димитрова и Димитър Маринов в Плевен и тяхна музика от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.