Фолклор и композиторско творчество – Вокални миниатюри от Антонин Дворжак и Добри Христов

Антонин Дворжак, една от музикалните икони на чешката култура, продължава романтичния порив на великия си предшественик Бедржих Сметана към националното в музиката. Националното, фолклорът е и художествен, и етичен модел, пример за национална идентичност сред прохождащи или утвърждаващи се национални култури. Националния идиом Дворжак поставя в контекста на западноевропейската музикална традиция. В Славянските си танци, опус 26, вплита танцови форми не само от чешката, но и от други славянски култури: полска, украинска...

В предаването са включени някои от прочутите му Моравски дуети – в изпълнение на Едита Груберова и Веселина Кацарова.

Добри Христов попада в Пражката консерватория като ученик на Дворжак – в 1900 г., четири години преди смъртта на големия чешки композитор. Първото поколение български композитори са все възпитаници на западноевропейски школи, а на чешките музиканти българската култура дължи прохождането си по пътя на професионализма. За разлика от своите по-възрастни колеги, които пишат първите български китки на народностна основа, като ги пригаждат към формата и хармонията на западната традиция, Добри Христов усвоява от учителя си нещо извънредно ценно: съхраняване на оригиналната звучност, хармония, ритъм, форма на българската народна песен. Песните му са майсторско превъплъщение на народностния дух, на епоса и лириката.

Няколко от най-популярните негови песни, които и днес си остават образци на българската художествена песен, са включени в това предаване.