„София, мой малък Лондон“ – този припев е добре познат от “Песен за любимия град” на Тодор Колев. Но това изпълнение няма как да се сбърка – записът е от импровизирания уличен концерт, който музикантите от Босна и Херцеговина, познати като „Дубиоза колектив“, спретнаха по-рано този месец на Женския пазар в София.
„Дубиоза колектив“ определят стила си като “политически некоректна смесица от ска, пънк, реге, с добавка от балкански ритми” и често участват в необявени изяви на открито, подкрепящи определени каузи.
Така беше и сега – по обед, сред сергиите на Женския пазар, до църквата “Св. Св. Кирил и Методий” – музикантите от „Дубиоза“ не просто подгряха публиката за предстоящия концерт в София на 29-и ноември в зала "Арена Армеец", но и ни напомниха, че понякога трябва да виждаме града по този начин – да имаме очи за пъстротата, за хората, пък и за купищата истории, които си струва да бъдат разказани. За градовете, които уж познаваме.
И след като чухме звуците от импровизирания концерт на сараевската група „Дубиоза колектив“ на Женския пазар в София, Здравко Петров, урбанист, автор на книгата „Исторически маршрути: София“ и организатор на историческите турове в София, ни разказа не само какво се крие зад фасадата на старите софийски къщи, но и какво място е Женския пазар.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg