В какви условия работят журналистите у нас?
Големите общини харчат приблизително 2,5 мил. лв. на година за "медийни услуги", същевременно малките и независими медии по места са изправени на ръба на оцеляването, а хората, работещи в тях, нерядко се изправят пред заплахи.
"Журналистите имат нужда от етична подкрепа, от подкрепа на професионални общности, от консултация с колеги по етични казуси и как да се справят с професионалните си ангажименти при отразяване на събития. Тази липса на референтна общност ги кара да се чувстват притиснати, да се цензурират сами – това са изводите от 3-годишно проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", представени на конференция "Медиите в България 30 години по-късно" и обобщени от Катя Христова.
Има и оптимистична новина и тя е, че "около 90% от заведените дела срещу журналисти завършват с оправдадане на потърпевшите... Така че журналистите донякъде могат да разчитат на обществена подкрепа и донякъде на съдебната власт" – казва Христова.
Как изглежда натискът на местно ниво?
Журналистите не вярват, че правата им биха били защитени адекватно в съда. Извън столицата и в малките населени места те работят в трудни условия и без подкрепа.
"В България засега не е възможно една медия да се издържа от дарения на граждани. Рекламодателите се страхуват да рекламират в издания, критични към местната власт, стига се и до заплахи за саморазправа" – картината обобщават Мариета Димитрова, главен редактор и собственик на информационна агенция „Благоевград нюз“, и Мария Димитрова, главен редактор на онлайн изданието „Зов нюз“, Враца.
За регионалния страх и за регионалните медии в условия на липса на свобода на словото „Нашият ден“ потърси мнението на д-р Катя Христова, политолог и преподавател в Нов български университет, и регионалните журналисти Мариета Димитрова и Мария Димитрова.
Преди осем години Росен Маринов от Горна Оряховица купува заедно със семейството си двете последни оцелели къщи в отдалечена махала на севлиевското село Кръвеник и започва да възстановява както къщите, така и пасищата в района. До къщите се стига трудно, въпреки усилията на Росен да облагороди пътя. През 2022 г. той се установява за постоянно в..
Водещият на предаването и Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg, по следите на европейските и световни събития. "Как тракторът кротко пасеше" – за съдържанието на тридневни запасни пакети за оцеляване в плана на Европейската комисия, или закъде сме без маникюристи, педикюристи и карти за игра? Възходът на европейските крайнодесни партии...
В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този..
"Екология на душата" е поредния междурелигиозен семинар за младите хора на България. Форумът събра близо 50 участници от 6 религиозни традиции от 13 населени места на България. Той е организиран от сдружение "Мостове" и Национален съвет на религиозните общности в България. Как младите хора, успяват да намерят път към различния, за диалога, за..
Цветелина Раденкова, представител на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Националния младежки форум, обсъди важността на младото поколение в процеса на вземане на решения на общинско и държавно ниво. Тя сподели своите виждания и за предстоящата Национална среща "Младежко участие", която ще се проведе през месец юни, както и..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
