След 30 години пълзяща демокрация, след краха на наивните ни надежди и сринати политически митове може би всичко знаем за онова, което преживяхме като преки свидетели на проточилия се с десетилетия преход... Станахме свидетели на промените около нас – от политически страх към масово безсрамие, от казармен ред към узаконено беззаконие, от затворено общество и телени погранични мрежи към свободата да търсим другаде убежище, без да ни наричат предатели, без да сме невъзращенци…
Но ето че дни след датата 10 ноември се появи документално четиво, чийто автор е журналистът Калин Тодоров, синът на Станко Тодоров, един от видните комунистически функционери. Книгата е свидетелство за нашето време, което се оказа, че не е наше, книга наблюдение отвътре на процесите, книга откровение, и без да произнася присъди, е и книга обвинение.
Защото разказва за раждането на мафията, за първите спечелени милиони, за кръга в сянка „Монтрей“, за пиратското знаме на Черепа, което се вее над Брюксел, за Людмила Живкова, масоните и жълтата маймуна, за Сергей Станишев и възходящата му кариера, за това как трудът и капиталът си стиснаха ръцете, за сръбските наркотрафиканти, които имат зъб на Борисов.
Великият режисьор и сценарист Милош Форман живя и прави кино в два свята. Според Форман социализмът е зоопарк. Ако искате да живеете спокойно, трябва да изберете него. Там ще се грижат за вас, ще ви хранят, ще ви къпят, ще ви забавляват. Тигърът няма да ви излапа, ще получавате по нещичко всеки ден. Много хора предпочитат да живеят в зоопарка. Те не са готови да платят цената на свободата.
Ако обаче искате красотата и свободата, вашият свят е джунгла. В нея можете да крачите свободно, да вдъхвате аромата на тревите, да слушате гласа на вятъра. Но там сте в опасност. Има тигри, акули, скунксове и комари. Могат да ви изядат, а и сами трябва да си търсите храната.
Макар и велик творец, Милош Форман греши. Защото и джунглата се оказа театрална постановка. Вярно, с твърде опитни сценаристи, с много добри режисьори и с амбициозни артисти. Но и със завеса, много по-плътна и непроницаема от завесата на соца. Да надникнем зад нея.
В предаването участват журналистите Калин Тодоров и Силвия Недкова.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg