„Каруцата на село Могила“ – това странно, даже предизвикателно заглавие на една интересна изложба, всъщност ни въвежда в художествения свят на автора, изпълнен с асоциации и нестандартни размисли. Става въпрос за експозицията от живописни, графични творби и инсталация на художника професор доктор Спартак Паскалевски, която можете да видите до 10 декември в Градската художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен.
Експонираните произведения в някаква степен са посветени на известните шуменски личности Ганчо Мошков, Енчо Русев и Георги Узунски, създавали през годините вълнуващи творби на поетичното слово. Донякъде тази експозиция е в памет на креативното личностно присъствие в града на художника Янаки Манасиев.
Графичните цикли на Спартак Паскалевски имат отношение в общуването му с младия поет Веселин Иванов от село Могила, в чийто двор художникът вижда оставена в заслужен покой стара селска каруца. В образа на каруцата авторът съзира търсения символ на пътя и мисията на твореца, за неговия живот и съдбата на сътвореното от него. Също така изложените живописни платна продължават темата за „пътя“ и „пътуването“ в света на човешките преживявания, очаквания, тревоги и надежди.
Спартак Паскалевски е художник изследовател, философ, вглеждащ се в културите на Средиземноморието, Египет, древна Гърция и Рим, и върху тези архетипни основи изгражда концептуално изложбата си. Това се потвърждава от негови изложби и цикли като „Очите на душата“ в Атина, проекта „Сецесионът – живописният език на подсъзнанието“, „Целувката на Юда“, „Проекция на сакралното“, „Мистичен празник“ и други. Изявяващ се между Германия, Гърция и България, Спартак Паскалевски е един космополитен артист, който и в този проект, и с другите свои изяви разказва и съхранява вълнуващи послания за културната памет на своето време и духовния живот на епохата. Предстои и издаването на неговия труд за Ел Греко, великият испанец от гръцки произход.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg