Стилен прочит на „Орфей и Евридика“ в Лиеж

Интересни заглавия предложи през есента афишът на Кралската опера на Валония в Лиеж. През октомври се игра „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. В годината, в която музикалният свят отбелязва сто и петдесет години от смъртта на Ектор Берлиоз, постановъчният екип в Лиеж представи безсмъртния мит за легендарния Орфей в неговата редакция на творбата от 1859 година. Световната премиера на „Орфей и Евридика“ – през 1762 във Виена, е по либрето на италиански. Дванайсет години по-късно Глук преработва творбата за парижката публика, разбира се върху нов, френски текст. Във Виена ролята на Орфей е написана за кастрат-контраалт, докато в Париж композиторът адаптира партията за висок, лиричен тенор. Почти век по-късно – през 1859 г., Ектор Берлиоз, очарован от стойността на операта, създава адаптация специално за гласа на знаменитото френско мецосопрано Полин Виардо. Участията на певицата в тази версия бележат връх в кариерата ѝ. За три години тя изпълнява ролята на Орфей сто и петдесет пъти. Освен изтъкната певица, Виардо е и композитор, пианист, педагог и лингвист. Тя е от испански произход и е дъщеря на тенора Мануел Гарсия и по-малка сестра на Мария Малибран.

В Лиеж постановката е дело на френския режисьор Орелиен Бори. Тя видя бял свят миналата година в парижката Опера Комик и в следващите години ще бъде играна в още шест други театъра. В основата на концепцията на Бори лежи темата за фаталния поглед, отправен от Орфей към Евридика, с който той я загубва завинаги. Режисьорът споделя: „В основата на легендата е моментът на обръщането. Желанието ми бе сценичното пространство също по някакъв начин да се завърти. Мислех, че е необходимо оптично приспособление, което образно казано да преобърне театъра“. Използваният сценичен похват, известен още през XIX век, се нарича „Призракът на Пепър“ – на името на своя изобретател, английския учен Джон Пепър. Техника на илюзията, прилагана в театъра и магическите трикове. В него чрез лист стъкло и специална технология на осветлението, се създава илюзията, че предметите се появяват и изчезват, стават прозрачни или плавно се превръщат от един обект в друг. В постановката е включена и картината на Камий Каро „Орфей връща Евридика от подземния свят“, създадена в периода, в който Берлиоз работи върху творбата. Платното е поставено хоризонтално върху подиума в увеличен мащаб. Чрез магията на Пепър картината рефлектира в огромно наклонено огледало, което също така изобразява и удвоява действащите лица, създавайки усещането за два отделни свята, на живите и мъртвите. Те са разделени от неуловима, тайнствена граница. В представлението много сполучливо са включени танцьори и циркови артисти. Много въздействащ бе моментът, в който Евридика е погълната от подземния свят – огромно черно ефирно платно, водено изкусно от двама артисти, описва впечатляващи форми и движения около девойката, като накрая тя е буквално е увлечена и задушена в примката на смъртта. Изключително стилна постановка – всички вложени сценични средства сътворяват атмосфера, в която чудесно се отразяват както преживяванията на героите, така и неповторимият музикален стил на Глук.

Във версията на Берлиоз ролята на Орфей изисква мецосопран от най-висок ранг, притежаващ не само безупречна техника и диапазон от повече от две октави, но и способността да изобрази палитра от душевни емоции. С интерес очаквах изявата на френско-арменската певица Вардухи Абрахамиан, един от най-талантливите млади мецосопрани в момента. Това лято тя изпълни с голям успех трудната партия на Арзаче в „Семирамида“ на Росиниевия фестивал в Пезаро. За съжаление, поради заболяване Абрахамиан бе принудена да анулира последните два спектакъла от серията и на 26 октомври в ролята на Орфей се представи французойката Жюли Робар-Жондр. Нейното изпълнение бе наистина впечатляващо. Певицата има висока, стройна фигура и обемен глас, оцветен от красив, матов тембър, воден от изпълнителката с хубаво чувство за стил и фразиране. Френската ѝ дикция бе безупречна, а речитативите – драматично осмислени. Робар-Жондр притежава сигурна бравурна техника, демонстрирана във вихрената ария от финала на първо действие, завършваща с изключително сложна каденца. Певицата предложи и трогателно изпълнение на знаменитата ария „Аз изгубих Евридика – в по-бавно от обичайното темпо, но с голям финес и рафинираност.

Чудесно впечатление като Евридика остави друга французойка – Мелиса Пети, с много чиста, мека и лека вокална емисия. Миналото лято сопраното бе Джилда в постановката на „Риголето“ на реномирания фестивал в Брегенц, редом до нашия именит баритон Владимир Стоянов в главната партия. Младото сопрано Жюли Жебар изпълни сигурно по-малката роля на Амур, с подходящ ефирен и нежен глас.

Оркестърът на Операта в Лиеж свири под палката на белгиеца Ги Ван Ваас, специалист в музика от бароковата и класическата епоха. Диригентът извлече красотата и звуковото богатство на партитурата на Глук със свеж, чист и прецизен звук. Изпълнението се запомни с ярки драматични контрасти и хубави инструментални сола, сред които се открои дългата, виртуозна кантилена на флейтата в прекрасния Танц на блажените духове. Зрелищна бе и вихрената сцена на фуриите с участието на балетисти. Солиден принос за успеха на представлението има и хорът на Операта в Лиеж в множеството, красиви и изразителни ансамблови сцени.