Интересни заглавия предложи през есента афишът на Кралската опера на Валония в Лиеж. През октомври се игра „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. В годината, в която музикалният свят отбелязва сто и петдесет години от смъртта на Ектор Берлиоз, постановъчният екип в Лиеж представи безсмъртния мит за легендарния Орфей в неговата редакция на творбата от 1859 година. Световната премиера на „Орфей и Евридика“ – през 1762 във Виена, е по либрето на италиански. Дванайсет години по-късно Глук преработва творбата за парижката публика, разбира се върху нов, френски текст. Във Виена ролята на Орфей е написана за кастрат-контраалт, докато в Париж композиторът адаптира партията за висок, лиричен тенор. Почти век по-късно – през 1859 г., Ектор Берлиоз, очарован от стойността на операта, създава адаптация специално за гласа на знаменитото френско мецосопрано Полин Виардо. Участията на певицата в тази версия бележат връх в кариерата ѝ. За три години тя изпълнява ролята на Орфей сто и петдесет пъти. Освен изтъкната певица, Виардо е и композитор, пианист, педагог и лингвист. Тя е от испански произход и е дъщеря на тенора Мануел Гарсия и по-малка сестра на Мария Малибран.
В Лиеж постановката е дело на френския режисьор Орелиен Бори. Тя видя бял свят миналата година в парижката Опера Комик и в следващите години ще бъде играна в още шест други театъра. В основата на концепцията на Бори лежи темата за фаталния поглед, отправен от Орфей към Евридика, с който той я загубва завинаги. Режисьорът споделя: „В основата на легендата е моментът на обръщането. Желанието ми бе сценичното пространство също по някакъв начин да се завърти. Мислех, че е необходимо оптично приспособление, което образно казано да преобърне театъра“. Използваният сценичен похват, известен още през XIX век, се нарича „Призракът на Пепър“ – на името на своя изобретател, английския учен Джон Пепър. Техника на илюзията, прилагана в театъра и магическите трикове. В него чрез лист стъкло и специална технология на осветлението, се създава илюзията, че предметите се появяват и изчезват, стават прозрачни или плавно се превръщат от един обект в друг. В постановката е включена и картината на Камий Каро „Орфей връща Евридика от подземния свят“, създадена в периода, в който Берлиоз работи върху творбата. Платното е поставено хоризонтално върху подиума в увеличен мащаб. Чрез магията на Пепър картината рефлектира в огромно наклонено огледало, което също така изобразява и удвоява действащите лица, създавайки усещането за два отделни свята, на живите и мъртвите. Те са разделени от неуловима, тайнствена граница. В представлението много сполучливо са включени танцьори и циркови артисти. Много въздействащ бе моментът, в който Евридика е погълната от подземния свят – огромно черно ефирно платно, водено изкусно от двама артисти, описва впечатляващи форми и движения около девойката, като накрая тя е буквално е увлечена и задушена в примката на смъртта. Изключително стилна постановка – всички вложени сценични средства сътворяват атмосфера, в която чудесно се отразяват както преживяванията на героите, така и неповторимият музикален стил на Глук.
Във версията на Берлиоз ролята на Орфей изисква мецосопран от най-висок ранг, притежаващ не само безупречна техника и диапазон от повече от две октави, но и способността да изобрази палитра от душевни емоции. С интерес очаквах изявата на френско-арменската певица Вардухи Абрахамиан, един от най-талантливите млади мецосопрани в момента. Това лято тя изпълни с голям успех трудната партия на Арзаче в „Семирамида“ на Росиниевия фестивал в Пезаро. За съжаление, поради заболяване Абрахамиан бе принудена да анулира последните два спектакъла от серията и на 26 октомври в ролята на Орфей се представи французойката Жюли Робар-Жондр. Нейното изпълнение бе наистина впечатляващо. Певицата има висока, стройна фигура и обемен глас, оцветен от красив, матов тембър, воден от изпълнителката с хубаво чувство за стил и фразиране. Френската ѝ дикция бе безупречна, а речитативите – драматично осмислени. Робар-Жондр притежава сигурна бравурна техника, демонстрирана във вихрената ария от финала на първо действие, завършваща с изключително сложна каденца. Певицата предложи и трогателно изпълнение на знаменитата ария „Аз изгубих Евридика – в по-бавно от обичайното темпо, но с голям финес и рафинираност.
Чудесно впечатление като Евридика остави друга французойка – Мелиса Пети, с много чиста, мека и лека вокална емисия. Миналото лято сопраното бе Джилда в постановката на „Риголето“ на реномирания фестивал в Брегенц, редом до нашия именит баритон Владимир Стоянов в главната партия. Младото сопрано Жюли Жебар изпълни сигурно по-малката роля на Амур, с подходящ ефирен и нежен глас.
Оркестърът на Операта в Лиеж свири под палката на белгиеца Ги Ван Ваас, специалист в музика от бароковата и класическата епоха. Диригентът извлече красотата и звуковото богатство на партитурата на Глук със свеж, чист и прецизен звук. Изпълнението се запомни с ярки драматични контрасти и хубави инструментални сола, сред които се открои дългата, виртуозна кантилена на флейтата в прекрасния Танц на блажените духове. Зрелищна бе и вихрената сцена на фуриите с участието на балетисти. Солиден принос за успеха на представлението има и хорът на Операта в Лиеж в множеството, красиви и изразителни ансамблови сцени.
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна музикална кариера, Ник Кейв ще изнесе на 19 август в Античния театър в Пловдив своята първа интимна среща с българската публика. Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател пристига,..
Американската траш метъл група Megadeth обяви, че се оттегля от сцената и че предстоящият ѝ албум ще бъде последен. Групата планира прощалното си турне през 2026 г. Това съобщи в изявление основателят и фронтменът Дейв Мъстейн . Мъстейн заяви, че повечето музиканти не успяват да си тръгнат по начина, по който искат, и че точно в такава..
16 август 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен). Изпълнява..
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на композитора и пианиста Михаил Големинов. За тазгодишното издание на фестивала е разговорът в "Нашият ден" с Анжела Тошева , пианист, педагог и артистичен директор на фестивала. Михаил..
В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров. Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg