Има ли интерес от независими обществени медии

До 31 март България трябва да има план за развитието на медийната среда и модел за финансиране на обществените медии във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

„Времето е напълно недостатъчно за приемане на изцяло нов медиен закон – коментира в „Нашият ден“ Весислава Антонова. – Процесът на внасяне на поправки по сега действащия върви хаотично. Има две работни групи – една в Министерството на културата, която се занимава с въвеждането на новата аудиовизуална медийна директива. Паралелно работи и друга група, създадена по инициатива на председателя на комисията по култура и медии към НС  Вежди Рашидов. Съставът на тази група нарасна двойно за близо седмица, като отсъстват експерти по медийно право, затова пък има доста представители на частните медии, а промените, които групата следва да предложи, ще засягат най-вече обществените медии – БНТ и БНР.

Представителят на СЕМ Бетина Жотева е поискала изборът на генералните директори на БНР и БНТ да се прави от парламента.

По какъв начин изборът на генералните директори на БНР и БНТ от Народното събрание и удължаването на мандатите им ще подобри работата на обществените медии?

„Внимавайте дали властта не иска да наложи нова цензура и още повече да влезе в обществените медии" – предупреди за опасността от намеса на властта Иван Върбанов. Той е притеснен от предложението парламентът да гласува директора на обществените радио и телевизия: „Това ще легализира партийния избор на този пост и ще е налагане на партийна кандидатура и нарушение на редакционната независимост.“

Върбанов е против и удължаването на мандата на директора: „Не само не бива да се удължава от 3 на 5 години, а трябва да се подписва след всяка година. На година работата на директора трябва да се ревизира и ако бъде одобрен, договорът му да се преподписва.“

Не на последно място, е важно самите работещи в обществените медии да участват в дебата и готвените промени в закона, които пряко ги засягат.

„Ние сме в ключова година, когато ще разберем какво искаме: обществените медии да са повече държавни или по-независими.

Някой би казал, че и сега са държавни, защото СЕМ се избира от Народното събрание, но всъщност се намираме в тотално променена медийна среда и е важно да разберем дали ще направим крачка напред, или ще минем две назад.

Крачката напред е да се увеличи отново съставът на СЕМ и там да има представители на гражданските организации – например на хората с увреждания" – коментира Весислава Антонова.

От Народното събрание, където беше Грациела Ингелска, научихме, че БСП са внесли предложение за поправки в медийния закон. Антон Кутев коментира промените и бъдещия план за развитие: „Трябва да се стимулират, включително финансово, обществените функции на частните медии."

Колкото до обществените медии, според внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: „Трябва да бъдат определени промилите за финансиране на обществените медии – 1,5 промила от БВП. Трябва да има и фонд за радио и телевизия. Той да идва от бюджета и този фонд трябва да има и контролни функции“ – каза още Кутев.