Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа.
Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях виждаме неукротимия български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори.
Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказваме ги и ние в „Премълчаната история“ с тяхна помощ, за да установим за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg