Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Легендарният Никола Николов

БНР Новини
Снимка: Maestro Nikola Nikolov,OPERA tenor,Musician

„Андре Шение“, „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Отело“, „Джоконда“, „Бохеми“, „Тоска“, „Турандот“ – само малка част от оперите, в които Никола Николов триумфира по целия свят. В предаването „Mузикални легенди“ на 19 декември от 14.30 часа, ви предлагаме фрагменти от тези незабравими изпълнения на един от най-големите български оперни певци.

Кариерата на Николов започва по време на военната му служба, когато става солист на Ансамбъла на Българската армия. Там се среща с учителя, на когото е благодарен до края на живота си – Събчо Събев. Талантът на младия тенор и красотата на тембъра му отварят вратите на Софийската опера, когато е само на 20 години. Прослушва го Любомир Пипков и го назначава веднага.

Николов минава през прага на Софийската опера когато на сцената ѝ се изявяват Георги Хинчев, Любен Минчев, Георги Белев, Трайчо Ваташки. Артисти в изключителна форма и ярко присъствие в трупата на театъра. Така в самото начало за младия певец остават по-малките роли, което го кара да се чувства ограничен. 

Много скоро Петър Райчев го убеждава да замине с него за Варна, където се създава нов оперен театър. Така за един сезон Никола Николов прави три големи роли – в „Мадам Бътерфлай“, „Кавалери“ и „Травиата“. На тази сцена се запознава със съпругата си Лиляна Василева: 

Много често моя партньорка е била съпругата ми Лиляна Василева. Никога няма да забравя „Бохеми“ с нея в Будапеща“ когато при смъртта на Мими аз се разплаках на сцената. Мисля, че при тази драматична музика чувствителен човек не може да не се разплаче.“ Николов си спомня много ярко този спектакъл, след който публиката ги аплодира на крака цели 20 минути. Двамата с Лиляна Василева се покланят 27 пъти пред завесата! Истински триумф на театъра, на музиката!

Николов живее живота на героя си с абсолютна отдаденост, докато е на сцената: „Има роли, за които се казва, че един живот не стига, за да ги обхванеш добре. За мен това са Рудолфо от „Бохеми“ на Пучини и Отело от едноименната опера на Верди. Пея ги с години, а винаги намирам нещо в тях. Обратното би било просто занаятчийство... Не обичам занаятчиите в нашата професия.“ 

Много пъти в интервюта е споделял, че най-важното за него е усетът към психологията на героя. Под белканто той разбира не просто красиво пеене, а начин да одухотвориш текста.

Стремглаво се развива творческият път на тенора извън пределите на България. Той е канен в Австрия, Англия, Белгия, Италия, Мексико, Полша, Чехия, САЩ, Русия, Унгария, Германия, Швейцария.

В Италия дебютът му е на сцената на Миланската скала. Години по-късно той си спомня за силните емоции, които е изпитал, и сълзите от щастие, докато се е приготвял в гримьорната, в която преди него са били Бениамино Джили, Джузепе Ди Стефано и Марио Дел Монако.

Една от коронните му роли е в „Трубадур“. Почти няма негови изпълнения на Манрико, след които да не е викан на бис. Не само това! В средата на 60-те години операта в Палермо нарушава традицията си да не се изпълняват бисове именно заради българския тенор.

След като се изиграват три спектакъла, на които диригентът не изпълнява желанието на публиката да се повтори стретата, той е освиркан и четвъртото представление се дирижира от друг диригент – вече с бис! Легендарен е случаят, в който след спектакъл публиката го носи на ръце до дома му: „Беше след „Трубадур“, в която винаги са ме викали на бис. Не знам как се случи, атмосферата беше такава. След като слязох от сцената, пляскаха, искаха автографи и група младежи от консерваторията ме вдигнаха и изведнъж ме понесоха... Това е традиция от Италия. След представление почитатели развързвали конете и сами дърпали и бутали каляската, с която се возела примадоната.“

Никола Николов има предложения за дългосрочни договори от Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската и Мюнхенската държавна опера, но той отказва. Любима му остава българската сцена, макар и по света да чува едни от най-сладките думи: „Как да не си горд, когато залата кънти: Браво, България!“

Слушайте „Музикални легенди“ в четвъртък, 19 декември от 14,30 ч. по програма „Христо Ботев“.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36