Неделен следобед представя непознати опери: „Джустино“ от Вивалди

„Джустино“ опера в три действия, либрето от граф Николо Береган.

Поръчана е от Федерико Карпаника, директор на театър Карпаника, за карнавалния сезон в Рим през 1724 г., където е и премиерата. Това е последната опера, написана от Вивалди за Рим.

Поради забраната жени да играят на сцената всички герои били изпълнени от мъже – двама тенора и седем кастрати. Ролята на Ариадна била поверена на Джачинто Легреци, Фарфалино, който изпълнявал всички женски роли на сцените в Рим.

Либретото и музиката се пазят в архивите на Вивалди в библиотеката в Торино. По същото либрето през 1683 г. и със същото име пише опера и Джовани Легреци, която е представена във Венеция. През 1703 г. абат Джулио Конво го адаптира за един от първите оперни опити на Доменико Скарлати. След това през 1711 г. Пиетро Периати го адаптира за Томазо Албинони. И на края през 1737 г. по същото либрето опера пише и Георг Фридрих Хендел, която е поставена в Лондон с адаптирано на английски либрето от дворцовия поет на Чарлз VI Пиетро Париати.

Операта отново е съживена през 1985 г. от Алън Къртис и представена във Виченца, Версай и Венеция.

Действащи лица и изпълнители:
• Джустино, византийски император – Зилке Генг, мецосопран
• Ариадна, негова съпруга – Емьок Барат, сопран
• Джустино, селянин, после император, изгубен брат на Вителиан и Андроник – Делфин Галу, мецосопран
• Леокаста, сестра на Анастасий – Ана Мария Лабин, сопран
• Виталиан, тиранин от Азия – Емилио Гонзалес Торо, тенор
• Андроник, брат на Виталиан, влюбен в Леокаста – Алесандро Джангранде, тенор
• Полидарте, капитан на Виталиан – Алесандро Джангранде, тенор
• Аманцо, византейски генерал – Ариана Вентители, сопран
Академия „Бизантина“, с диригент Отавио Дантоне, концертмайстор Алесандро Тампиери.

Операта е изпълнена в рамките на Международния фестивал на бароковата опера в Бон, Франция на 27 юли 2018 г.

„Джустино“ се смята за шедьовър в творчеството на Вивалди. Сюжетът използва исторически личности и факти от класически източници, като се допълва от измислени любовни интриги, алегорични фигури, божества и призраци. Разказва историята на скромния орач Джустино, станал ко-император на Византийската империя.

Кратка историческа справка
Император Флавий Анастасий I царува в Константинопол от 11 април 491 г. до 10 юли 518 г. Роден е в Драч. Бил е консул. Избран е за император от вдовицата Елия Ариадна, която след това се омъжва за него. Имал е различен цвят очи – кафяво и синьо.
През 512 г. той изгражда стени, които да предпазват Константинопол от нападенията на прабългари, хуни и славяни. Известни са като Анастасиеви стени и се простират от Черно до Мраморно море.

От 513 г. води продължителна война с наместника на Мизия и Скития Виталиан. И въпреки че го побеждава, трябва да признае владението на Мизия от Виталиан. Умира внезапно на 88 години, според хрониките, от стрес при страховита буря.

Съдържание на операта „Джустино“ от Антонио Вивалди