Тръгваме по дирите на безценните документи, за да търсим пътя, който изминават, докато попаднат в ръцете ни. Влизаме в хранилищата и лабораториите за реставрация и консервация на Националната библиотека, Църковният архив, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Института за изследване на изкуствата - БАН, Етнографския музей, Музеят на МВР, където експерти ни показват реставрационни методи на стари свитъци, пергаменти и книги. Разказват ни историите на различни документи и през тях илюстрират спецификата на текстовете, боите, с които са написани и украсени те.
Епизод 4 е със заглавие: „Безценните документи – текст под текста и разни нетипични съжителства“
В този епизод експертите и изследователите разказват за намерените текстове под основния текст. Наричат ги с усмивка „втора употреба“. Освен това, в епизода разказваме за различни видове фалшификати на ценни ръкописи и книжни български пари.
В епизода участват: д-р Бояна Минчева, ръководител направление „Опазване на ръкописно документалното наследство“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Боряна Христова от катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Елисавета Мусакова от Института по изследване на изкуствата към БАН и Петър Станков, началник сектор – Музей към МВР.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
