Алена Морнщайнова: Интересно ми е как българската публика ще прочете романа „Хана“

Да си дете и да останеш без родители едва на девет години. Да си евреин по време на Втората световна война. Да преживееш ужаса на лагерите на смъртта и да оцелееш. Да ти се иска да умреш, но да намериш смисъл в лицето на малката си племенница. За всичко това разказва романът „Хана“ на чешката писателка Алена Морнщайнова. И не само.

Романът „Хана“ ни разкрива участта на три поколения чешки евреи от 30-те до 70-те години на 20-и век. След внезапната смърт на родителите си, заболели от тиф, деветгодишната Мира се озовава в ръцете на леля си Хана, единствената оцеляла родственица. Постепенно момиченцето открива скрити факти за миналото на Хана, преминала през ада на Аушвиц и Терезин, и трагичната история на собственото си семейство.

През 2018 г. „Хана“ печели наградата „Чешка книга“, като за първи път от учредяването на наградата романът печели едновременно наградата на журито и на публиката. Година по-късно „Хана“ излиза на български в превод на Добромир Григоров.

По време на престоя си в България Алена Морнщайнова сподели, че корицата на българското издание на „Хана“ е една от най-хубавите, които е виждала. Тя е дело на Веселин Праматаров и изобразява ключови моменти от книгата – когато героинята Хана пада от прозореца в болницата и едновременно как си представя, че полита към звездите. Повече за написването на романа, за символиката на името Хана, за смисъла на радиото, както и за много други неща, можете да чуете в звуковия файл.