За какво ни е всъщност изкуството? В края на една година в „Нашият ден“ си задаваме един от най-важните въпроси. Фотографът Ивайло Петров и културологът Валентина Георгиева ви предлагат очаквани и неочаквани отговори.
А това попита Ивайло Петров приятелите си в социалната мрежа Фейсбук: „Имам бързо питане към хората, които съзнателно търсят присъствието на изкуство под каквото и да е проявление/проявления в живота си. Въпросът е зададен от гледната точка на неговото възприемане, а не на създаване и в този смисъл е към всеки – без оглед на това дали прави такова или не. Какво по-точно очаквате от изкуството? Моментно развлечение/друга гледна точка към нещо, което и вас вълнува/поглед към неща, които са ви тотално далечни, или пък нещо съвсем отделно от това? Защо отделяте време за него?“
Ето и някои от отговорите, които получи:
„Ако махнеш всичко останало, накрая ще остане само изкуството. Което го прави единственото важно нещо наоколо, единственото, което има смисъл. Поне докато не сме в етап, в който можем да мислим за завладяване на Космоса. Толкова е просто за мен.“
„Провокация. Провокация на мисъл и/или на емоции. Да преживееш изкуство, независимо в каква форма е то, за мен означава в точно определен момент да мислиш за точно определено нещо, без значение дали го разбираш или не. Ако не го разбираш, те провокира да искаш да го разбереш. Ако пък го разбираш, те провокира да мислиш върху посланието, което носи – харесва ли ти, не ти ли, съгласен ли си, не си ли. И именно подобна провокация на мисли и емоции се предполага, че обогатява човешкия културен капитал.“
„Някъде бях прочел, че нямало човек на изкуството, който да харесва реалността. Донякъде и за мен отговорът е такъв. Често пъти се радвам на неща, които са близки до реалността, но са изменена реалност, подобрена в някакъв аспект. Подобрението може да не е точно естетическо. Може да е гротеска, може да е хипербола. Но в някакъв конкретен момент това е вълнувало душата ми, искал съм да видя нещо такова. Знаеш, че и рисувам. Понякога една картина може да ме радва дори с баланса между отделните си тонове. В тях намирам хармония (ако е добре нарисувана, разбира се), която за мен е близка до медитация в някакви моменти. Отделно, творейки нещо във визуалната сфера (често се случва проектът да не приключи за 1-2 часа, а да продължи дни, седмици), през това време слушам музика, вечер ще гледам някой филм и т.н., т.е. аз едновременно давам нещо от себе си, но и попивам аналогично такова от други автори, в други сфери на изкуството, не само във визуалната. Бих казал, че изкуството донякъде е и всичко онова, което не можеш да изразиш с думи. В този смисъл ние обменяме някаква невербална информация чрез изкуството – приемаме и даваме едновременно нещо, което не можем да изразим по друг начин, или да ни бъде казано по друг начин. Интересно е и това, че едно такова несловесно „послание“ може да пътува през времето и пространството. Можем да слушаме Бетовен векове по-късно, на различни места, в различни епохи...
Питаш какво точно очакваме от изкуството? За мен очакването е същото, каквото е било преди векове – да успея да се докосна до този текст между редовете, който е успял да напусне своята конкретика и да пропътува времето и пространството. Успял е да надхвърли битовото и да стане нещо повече.
Контактът с това усещане може обаче и да забавлява, и да удивлява, и да развлича, и да вълнува сърцето, и да те накара да се замислиш.“
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..
Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..
Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..
Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни". Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в близките населени места – в БиблиоПощата, в парк "Владикина бахча", на сцената на крепостта "Баба Вида", на жп гарата, в Културния център "Жул Паскин" и в читалищата на някои съседни села. Днес в..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg