За какво ни е всъщност изкуството? В края на една година в „Нашият ден“ си задаваме един от най-важните въпроси. Фотографът Ивайло Петров и културологът Валентина Георгиева ви предлагат очаквани и неочаквани отговори.
А това попита Ивайло Петров приятелите си в социалната мрежа Фейсбук: „Имам бързо питане към хората, които съзнателно търсят присъствието на изкуство под каквото и да е проявление/проявления в живота си. Въпросът е зададен от гледната точка на неговото възприемане, а не на създаване и в този смисъл е към всеки – без оглед на това дали прави такова или не. Какво по-точно очаквате от изкуството? Моментно развлечение/друга гледна точка към нещо, което и вас вълнува/поглед към неща, които са ви тотално далечни, или пък нещо съвсем отделно от това? Защо отделяте време за него?“
Ето и някои от отговорите, които получи:
„Ако махнеш всичко останало, накрая ще остане само изкуството. Което го прави единственото важно нещо наоколо, единственото, което има смисъл. Поне докато не сме в етап, в който можем да мислим за завладяване на Космоса. Толкова е просто за мен.“
„Провокация. Провокация на мисъл и/или на емоции. Да преживееш изкуство, независимо в каква форма е то, за мен означава в точно определен момент да мислиш за точно определено нещо, без значение дали го разбираш или не. Ако не го разбираш, те провокира да искаш да го разбереш. Ако пък го разбираш, те провокира да мислиш върху посланието, което носи – харесва ли ти, не ти ли, съгласен ли си, не си ли. И именно подобна провокация на мисли и емоции се предполага, че обогатява човешкия културен капитал.“
„Някъде бях прочел, че нямало човек на изкуството, който да харесва реалността. Донякъде и за мен отговорът е такъв. Често пъти се радвам на неща, които са близки до реалността, но са изменена реалност, подобрена в някакъв аспект. Подобрението може да не е точно естетическо. Може да е гротеска, може да е хипербола. Но в някакъв конкретен момент това е вълнувало душата ми, искал съм да видя нещо такова. Знаеш, че и рисувам. Понякога една картина може да ме радва дори с баланса между отделните си тонове. В тях намирам хармония (ако е добре нарисувана, разбира се), която за мен е близка до медитация в някакви моменти. Отделно, творейки нещо във визуалната сфера (често се случва проектът да не приключи за 1-2 часа, а да продължи дни, седмици), през това време слушам музика, вечер ще гледам някой филм и т.н., т.е. аз едновременно давам нещо от себе си, но и попивам аналогично такова от други автори, в други сфери на изкуството, не само във визуалната. Бих казал, че изкуството донякъде е и всичко онова, което не можеш да изразиш с думи. В този смисъл ние обменяме някаква невербална информация чрез изкуството – приемаме и даваме едновременно нещо, което не можем да изразим по друг начин, или да ни бъде казано по друг начин. Интересно е и това, че едно такова несловесно „послание“ може да пътува през времето и пространството. Можем да слушаме Бетовен векове по-късно, на различни места, в различни епохи...
Питаш какво точно очакваме от изкуството? За мен очакването е същото, каквото е било преди векове – да успея да се докосна до този текст между редовете, който е успял да напусне своята конкретика и да пропътува времето и пространството. Успял е да надхвърли битовото и да стане нещо повече.
Контактът с това усещане може обаче и да забавлява, и да удивлява, и да развлича, и да вълнува сърцето, и да те накара да се замислиш.“
На 29 юли в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се състои учредителното събрание на Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. Идеята е българските културни организации извън България да консолидират общата енергия на духовен обмен. Според учредителите, всяка организация и отделен творец са културни..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Целта на новата инициатива е да обедини усилията на българските културни организации по света и да създаде платформа за по-ефективна комуникация с българските институции...
120 години от рождението на Елиас Канети ще бъдат отбелязани днес в Русе. Немскоезичният писател, роден в дунавския град на 25 юли 1905 г., получава Нобелова награда за литература през 1981 г. като австрийски автор. Честването на 120-годишнината от неговото рождение ще започне в 18:00 ч. с поднасяне на цветя пред паметника на писателя на..
За 18-и пореден път в България се представя изложбата на номинираните художници и наградата за съвременно изкуство БАЗА . Тя е инициирана от Мария Василева и организирана от Института за съвременно изкуство – София и Фондация "Едмонд Демирджиян", с подкрепата на Фондация "Лъчезар Цоцорков". БАЗА е част от международна мрежа за награди за..
Знакова изложба на двама изтъкнати художници, изявяващи се на днешната художествена сцена, се представя в Градската художествена галерия в Русе. Това са авторите Сашо Стоицов, много добре познато име в съвременното ни изкуство, и също така активно работещата в това поле Росица Гецова– артист, свързан с иновации в изкуството и активен галерист...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg