За какво ни е всъщност изкуството? В края на една година в „Нашият ден“ си задаваме един от най-важните въпроси. Фотографът Ивайло Петров и културологът Валентина Георгиева ви предлагат очаквани и неочаквани отговори.
А това попита Ивайло Петров приятелите си в социалната мрежа Фейсбук: „Имам бързо питане към хората, които съзнателно търсят присъствието на изкуство под каквото и да е проявление/проявления в живота си. Въпросът е зададен от гледната точка на неговото възприемане, а не на създаване и в този смисъл е към всеки – без оглед на това дали прави такова или не. Какво по-точно очаквате от изкуството? Моментно развлечение/друга гледна точка към нещо, което и вас вълнува/поглед към неща, които са ви тотално далечни, или пък нещо съвсем отделно от това? Защо отделяте време за него?“
Ето и някои от отговорите, които получи:
„Ако махнеш всичко останало, накрая ще остане само изкуството. Което го прави единственото важно нещо наоколо, единственото, което има смисъл. Поне докато не сме в етап, в който можем да мислим за завладяване на Космоса. Толкова е просто за мен.“
„Провокация. Провокация на мисъл и/или на емоции. Да преживееш изкуство, независимо в каква форма е то, за мен означава в точно определен момент да мислиш за точно определено нещо, без значение дали го разбираш или не. Ако не го разбираш, те провокира да искаш да го разбереш. Ако пък го разбираш, те провокира да мислиш върху посланието, което носи – харесва ли ти, не ти ли, съгласен ли си, не си ли. И именно подобна провокация на мисли и емоции се предполага, че обогатява човешкия културен капитал.“
„Някъде бях прочел, че нямало човек на изкуството, който да харесва реалността. Донякъде и за мен отговорът е такъв. Често пъти се радвам на неща, които са близки до реалността, но са изменена реалност, подобрена в някакъв аспект. Подобрението може да не е точно естетическо. Може да е гротеска, може да е хипербола. Но в някакъв конкретен момент това е вълнувало душата ми, искал съм да видя нещо такова. Знаеш, че и рисувам. Понякога една картина може да ме радва дори с баланса между отделните си тонове. В тях намирам хармония (ако е добре нарисувана, разбира се), която за мен е близка до медитация в някакви моменти. Отделно, творейки нещо във визуалната сфера (често се случва проектът да не приключи за 1-2 часа, а да продължи дни, седмици), през това време слушам музика, вечер ще гледам някой филм и т.н., т.е. аз едновременно давам нещо от себе си, но и попивам аналогично такова от други автори, в други сфери на изкуството, не само във визуалната. Бих казал, че изкуството донякъде е и всичко онова, което не можеш да изразиш с думи. В този смисъл ние обменяме някаква невербална информация чрез изкуството – приемаме и даваме едновременно нещо, което не можем да изразим по друг начин, или да ни бъде казано по друг начин. Интересно е и това, че едно такова несловесно „послание“ може да пътува през времето и пространството. Можем да слушаме Бетовен векове по-късно, на различни места, в различни епохи...
Питаш какво точно очакваме от изкуството? За мен очакването е същото, каквото е било преди векове – да успея да се докосна до този текст между редовете, който е успял да напусне своята конкретика и да пропътува времето и пространството. Успял е да надхвърли битовото и да стане нещо повече.
Контактът с това усещане може обаче и да забавлява, и да удивлява, и да развлича, и да вълнува сърцето, и да те накара да се замислиш.“
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен фестивал "Арт камп Дъбене" , както и директор на Общинската художествена галерия в Карлово. Минчева разказа, че макар пет години да изглеждат дълъг период, времето от първото издание на фестивала е..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg