За какво ни е всъщност изкуството? В края на една година в „Нашият ден“ си задаваме един от най-важните въпроси. Фотографът Ивайло Петров и културологът Валентина Георгиева ви предлагат очаквани и неочаквани отговори.
А това попита Ивайло Петров приятелите си в социалната мрежа Фейсбук: „Имам бързо питане към хората, които съзнателно търсят присъствието на изкуство под каквото и да е проявление/проявления в живота си. Въпросът е зададен от гледната точка на неговото възприемане, а не на създаване и в този смисъл е към всеки – без оглед на това дали прави такова или не. Какво по-точно очаквате от изкуството? Моментно развлечение/друга гледна точка към нещо, което и вас вълнува/поглед към неща, които са ви тотално далечни, или пък нещо съвсем отделно от това? Защо отделяте време за него?“
Ето и някои от отговорите, които получи:
„Ако махнеш всичко останало, накрая ще остане само изкуството. Което го прави единственото важно нещо наоколо, единственото, което има смисъл. Поне докато не сме в етап, в който можем да мислим за завладяване на Космоса. Толкова е просто за мен.“
„Провокация. Провокация на мисъл и/или на емоции. Да преживееш изкуство, независимо в каква форма е то, за мен означава в точно определен момент да мислиш за точно определено нещо, без значение дали го разбираш или не. Ако не го разбираш, те провокира да искаш да го разбереш. Ако пък го разбираш, те провокира да мислиш върху посланието, което носи – харесва ли ти, не ти ли, съгласен ли си, не си ли. И именно подобна провокация на мисли и емоции се предполага, че обогатява човешкия културен капитал.“
„Някъде бях прочел, че нямало човек на изкуството, който да харесва реалността. Донякъде и за мен отговорът е такъв. Често пъти се радвам на неща, които са близки до реалността, но са изменена реалност, подобрена в някакъв аспект. Подобрението може да не е точно естетическо. Може да е гротеска, може да е хипербола. Но в някакъв конкретен момент това е вълнувало душата ми, искал съм да видя нещо такова. Знаеш, че и рисувам. Понякога една картина може да ме радва дори с баланса между отделните си тонове. В тях намирам хармония (ако е добре нарисувана, разбира се), която за мен е близка до медитация в някакви моменти. Отделно, творейки нещо във визуалната сфера (често се случва проектът да не приключи за 1-2 часа, а да продължи дни, седмици), през това време слушам музика, вечер ще гледам някой филм и т.н., т.е. аз едновременно давам нещо от себе си, но и попивам аналогично такова от други автори, в други сфери на изкуството, не само във визуалната. Бих казал, че изкуството донякъде е и всичко онова, което не можеш да изразиш с думи. В този смисъл ние обменяме някаква невербална информация чрез изкуството – приемаме и даваме едновременно нещо, което не можем да изразим по друг начин, или да ни бъде казано по друг начин. Интересно е и това, че едно такова несловесно „послание“ може да пътува през времето и пространството. Можем да слушаме Бетовен векове по-късно, на различни места, в различни епохи...
Питаш какво точно очакваме от изкуството? За мен очакването е същото, каквото е било преди векове – да успея да се докосна до този текст между редовете, който е успял да напусне своята конкретика и да пропътува времето и пространството. Успял е да надхвърли битовото и да стане нещо повече.
Контактът с това усещане може обаче и да забавлява, и да удивлява, и да развлича, и да вълнува сърцето, и да те накара да се замислиш.“
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg