На 2 януари се навършиха 95 години от рождението на Ирина Архипова. Почти 50 от тях, посветени на сцената. Наричаха я „Царица на руската опера“. Канеха знаменитото мецосопрано в най-престижните световни театри.
Всъщност пътят ѝ към сцената минава през Института по архитектура, който завършва с отличие през 1948 г. „Мечтаех да стана скулптор или архитект“, споделя певицата. „Когато у дома идваха колеги-строители на баща ми, казваха: „Много сериозна дъщеря имате, вероятно ще стане архитект…“ Аз наистина изглеждах така – с гъста коса сплетена на дебела плитка, със съсредоточен строг израз на лицето…“
В годината, в която се дипломира като архитект, Ирина Архипова започва да учи пеене в родния си град – в Московската консерватория в класа на Леонид Саврански. През 1955 г. печели златен медал на Световния младежки фестивал във Варшава, а на 1 април следващата година е дебютът ѝ в Болшой театър като Кармен. Неин партньор е друг дебютант – Любомир Бодуров! „От този спектакъл в съзнанието ми е останало чувството на необикновен страх“, връща лентата Архипова. „Тогава не си давах сметка, че ме е споходил рядък шанс – първата ми поява на знаменитата сцена да е в главна роля, и то каква!“Само три години след успешния дебют, певицата отново е Кармен този път в компанията на Марио дел Монако. „Не помня колко пъти се появявахме, след като спуснаха завесата в края на спектакъла.
Публиката в Болшой театър сякаш полудя! Марио целуваше ръцете ми, замаян от щастие, а от очите му бликнаха сълзи – от щастие ли, от напрежение ли, не зная. Понесоха го на ръце към гримьорната… С подобна чест са удостоявали навремето само Шаляпин! Кармен озари моя живот с ослепителна светлина. Отвори път към голямото признание – добих кураж и вяра в собствените сили…“
През 1967 трупата на Болшой театър гостува в Миланската скала. Аплодират Ирина Архипова в „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Война и мир“. Следва покана за голямо турне в САЩ. В Карнеги хол участва в сцени из „Кармен“, а в Сан Франциско пее в „Аида“. Павароти пък я кани да си партнират във „Фаворитката“ на Доницети в Театро Комунале – Болоня. В паметната 1967-а Ирина Архипова има огромен успех на сцената на Миланската скала в „Хованщина“ на Мусоргски заедно с Николай Гяуров. Марфа – едно от най-впечатляващите преобразявания на прочутото мецосопрано! Не е за вярване, но едва през 1970 г. Ирина Архипова се появява на сцената като Азучена – дълго лелеяна, роля-мечта за легендарната руска певица.
Забележете, тогава е на 45! Две години по-късно триумфира в Оранж.
„Не съм очаквала подобен успех! Участието ми в „Трубадур“ на сцената на митичния амфитеатър от времето на император Октавиан Август вероятно е най-престижната изява в цялата ми кариера. В пресата се появиха гръмки заглавия: Кабайе и Архипова – над всички! Спектакъл – абсолютен триумф за двете кралици на световния оперен театър…“
Впрочем Монсерат Кабайе и Ирина Архипова продължават победната серия от спектакли и в Лондон – в Ковънт Гардън „Трубадур“ дирижира Рикардо Мути.Архипова има особен афинитет към камерното музициране. През 1986 г. изправя на крака лондончани с няколко концерта с любими романси от Чайковски, Рахманинов, Танеев… В „Таймс“ излиза статия със заглавие: „Вълшебното мецосопрано“. Ето откъс от нея:
„Архипова превъзходно владее изумителния си глас – от едва доловим шепот, до разтърсващ вик на отчаяние. Основната ѝ цел е да служи на музиката с фанатизма на древните жрици. Тя наистина е рядко срещана сплав от чувственост и интелект…“
Ирина Арипова си отиде от този свят през 2010 година, но до последно имаше грижа за младите, на които посвети много години като професор в Московската консерватория.
В съботната вечер (11 януари), от 20 часа, ще имате удоволствието да се насладите на майсторството на прочутото мецосопрано в рядко поставяната опера на Чайковски „Орлеанската дева“. В главната роля – Ирина Архипова.
Партнират ѝ – Сергей Яковенко, Владимир Валайтис, Андрей Соколов, Владимир Махов, Клавдия Радченко, хор и СО на Радиото и телевизията на бившия СССР, начело с Генадий Рождевственски, запис от 1970 година.
Съдържание на операта „Орлеанската дева“ от Пьотр Илич Чайковски
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg