На 2 януари се навършиха 95 години от рождението на Ирина Архипова. Почти 50 от тях, посветени на сцената. Наричаха я „Царица на руската опера“. Канеха знаменитото мецосопрано в най-престижните световни театри.
Всъщност пътят ѝ към сцената минава през Института по архитектура, който завършва с отличие през 1948 г. „Мечтаех да стана скулптор или архитект“, споделя певицата. „Когато у дома идваха колеги-строители на баща ми, казваха: „Много сериозна дъщеря имате, вероятно ще стане архитект…“ Аз наистина изглеждах така – с гъста коса сплетена на дебела плитка, със съсредоточен строг израз на лицето…“
В годината, в която се дипломира като архитект, Ирина Архипова започва да учи пеене в родния си град – в Московската консерватория в класа на Леонид Саврански. През 1955 г. печели златен медал на Световния младежки фестивал във Варшава, а на 1 април следващата година е дебютът ѝ в Болшой театър като Кармен. Неин партньор е друг дебютант – Любомир Бодуров! „От този спектакъл в съзнанието ми е останало чувството на необикновен страх“, връща лентата Архипова. „Тогава не си давах сметка, че ме е споходил рядък шанс – първата ми поява на знаменитата сцена да е в главна роля, и то каква!“
Само три години след успешния дебют, певицата отново е Кармен този път в компанията на Марио дел Монако. „Не помня колко пъти се появявахме, след като спуснаха завесата в края на спектакъла.
Публиката в Болшой театър сякаш полудя! Марио целуваше ръцете ми, замаян от щастие, а от очите му бликнаха сълзи – от щастие ли, от напрежение ли, не зная. Понесоха го на ръце към гримьорната… С подобна чест са удостоявали навремето само Шаляпин! Кармен озари моя живот с ослепителна светлина. Отвори път към голямото признание – добих кураж и вяра в собствените сили…“
През 1967 трупата на Болшой театър гостува в Миланската скала. Аплодират Ирина Архипова в „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Война и мир“. Следва покана за голямо турне в САЩ. В Карнеги хол участва в сцени из „Кармен“, а в Сан Франциско пее в „Аида“. Павароти пък я кани да си партнират във „Фаворитката“ на Доницети в Театро Комунале – Болоня. В паметната 1967-а Ирина Архипова има огромен успех на сцената на Миланската скала в „Хованщина“ на Мусоргски заедно с Николай Гяуров. Марфа – едно от най-впечатляващите преобразявания на прочутото мецосопрано! Не е за вярване, но едва през 1970 г. Ирина Архипова се появява на сцената като Азучена – дълго лелеяна, роля-мечта за легендарната руска певица.
Забележете, тогава е на 45! Две години по-късно триумфира в Оранж.
„Не съм очаквала подобен успех! Участието ми в „Трубадур“ на сцената на митичния амфитеатър от времето на император Октавиан Август вероятно е най-престижната изява в цялата ми кариера. В пресата се появиха гръмки заглавия: Кабайе и Архипова – над всички! Спектакъл – абсолютен триумф за двете кралици на световния оперен театър…“
Впрочем Монсерат Кабайе и Ирина Архипова продължават победната серия от спектакли и в Лондон – в Ковънт Гардън „Трубадур“ дирижира Рикардо Мути.
Архипова има особен афинитет към камерното музициране. През 1986 г. изправя на крака лондончани с няколко концерта с любими романси от Чайковски, Рахманинов, Танеев… В „Таймс“ излиза статия със заглавие: „Вълшебното мецосопрано“. Ето откъс от нея:
„Архипова превъзходно владее изумителния си глас – от едва доловим шепот, до разтърсващ вик на отчаяние. Основната ѝ цел е да служи на музиката с фанатизма на древните жрици. Тя наистина е рядко срещана сплав от чувственост и интелект…“
Ирина Арипова си отиде от този свят през 2010 година, но до последно имаше грижа за младите, на които посвети много години като професор в Московската консерватория.
В съботната вечер (11 януари), от 20 часа, ще имате удоволствието да се насладите на майсторството на прочутото мецосопрано в рядко поставяната опера на Чайковски „Орлеанската дева“. В главната роля – Ирина Архипова.
Партнират ѝ – Сергей Яковенко, Владимир Валайтис, Андрей Соколов, Владимир Махов, Клавдия Радченко, хор и СО на Радиото и телевизията на бившия СССР, начело с Генадий Рождевственски, запис от 1970 година.
Съдържание на операта „Орлеанската дева“ от Пьотр Илич Чайковски
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg