Над половината от запитаните българи (54%) са доволни от икономиката, но не и от доходите си (34%) – резултатите са от проучване на „Барометър България“ и звучат като пример за когнитивен дисонанс.
Подобни изследвания се правят редовно, те нямат претенции за изчерпателност, но дават любопитна момента снимка на състоянието на нагласите – коментира Николай Николов, управител на „Барометър България“. Проучването е направено чрез телефонна анкета, интервюирани са 870 души над 18 години.
Доцент д-р Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН коментира в "Нашият ден" парадоксалните резултати, сочещи висока оценка за икономиката и неудовлетворение от личните доходи.
"От една страна – посочи тя, – има обективни фактори – реалните икономически показатели и медийното им отразяване. Вероятно те стоят зад високата оценка за икономическия ръст.
Неравенството, което в последните години се увеличи драстично и е на едно от най-високите нива в ЕС – 8 пъти разлика в доходите между 20-те процента най-богати и най-бедни – е решаващият фактор за това българите да не са доволни от доходите си.
Има и субективни фактори – хората сме устроени така, че се сравняваме с останалите, а по този показател нямаме особени основания за удовлетворение."
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
