В последно време Перник се превръща в събирателен образ на най-тежките проблеми, пред които се изправя България през 2020 година – безводие, мръсен и отровен въздух, остаряла инфраструктура и проблеми, нерешавани с десетилетия. Мащабна авария във водопреносната система остави града от режим на ограничено водоподаване в град без вода.
Жителите на града не знаят на кого да вярват. Информацията, която се подава, е оскъдна, несигурна и ден за ден. Няма усещане, че кризата се управлява.
Защо Перник не "хваща винкелите"?
„Ако сега свалим правителството, ще отидем в девета глуха, ако на дневен ред дойде темата за предсрочни избори, никой повече няма да ни обърне внимание – е отговорът на Ани Деветакова.
Даже и да се напълни язовирът, водата ще изтече през остарялата система и безкрайните аварии. Ако не се подмени водопреносната мрежа, водата пак няма да стигне до нас" – каза още тя.
„Не е нормално цяла България да говори за Перник, а ние да сме абсолютно неспособни да провеждаме политики, които да осигуряват елементарни битови нужди – каза от своя страна Галина Георгиева от сдружение „Дишай, Перник“ – Генезисът на водната криза е от 2003 г. Тогава областният управител Димитър Колев, в момента председател на Общинския съвет, позволява индустрията да започне да черпи от водата за питейни нужди.“
Ще има ли хора, които да понесат отговорността?
„Обикновено потърпевшите са и виновни – каза един от жителите на града, безработен електроинженер и добави: – Преди години имаше достатъчно работници, които, качвайки се на няколко автобуса, отиваха в София и падаше правителството, но сега вече няма и работници.“
Градът се готви за шествие. Част от хората подчертават, че не искат шествието да се приема като протест, а като търсене на съдействие и решение, не искат да виждат контрапротест или да ги виждат като заплаха за правителството.
Шествието е насрочено за събота от 11.30 часа и ще започне пред Съдебната палата в София.
Водещият от студиото в БНР Александър Райчев разговаря с председателя на Българската асоциация по водите инженер Иван Иванов и с председателя на риболовен клуб „Балканка“ инженер Димитър Куманов за кризата на управлението на водите в България.
„Гигантският проблем е целенасоченият стремеж на всяка власт до момента да унищожава водите. МОСВ прави всичко възможно да ликвидира водите в България. Като се започне от раздаването на 200 нови ВЕЦ-а, които пресушиха реките и стигнем до изхвърлянето на отрови във водите.
Питейните източници – не големите язовири – едва 30% от тях имат санитарно-охранителни зони и при предишния министър (Нено Димов) се опитаха така да променят закона, че да намалят значително защитата им.
Има целенасочена политика с цел да се защитят интересите на разни бизнес кръгове – минната индустрия. Прави се всичко възможно да се свият поясите, да падне защитата, за да се вадят пари" – адресира проблемите инж. Куманов.
„Живеем с мисълта, че е нормално да имаме 60% загуби и това е залегнало в стратегията – т.е. изпълняваме си стратегията, но природата не ни чака да си изпълним административните процедури“ – каза инж. Иванов.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
