Дамгосан ли е човекът с номера на една неизличима злина, която носи у себе си през вековете? Обрича ли ни тя да повтаряме историята отново и отново или себеосъзнаването, бдителността и признаването на вината могат да ни отведат до по-светли места?
По повод 75 години от края на Холокоста д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, говори в "Нашият ден" за паметта, за вината на европейските народи, за опасната илюзия, че пропагандата на доброто може да пребори човешката природа, за това, че не трябва да забравяме на какво сме способни.
"Холокост се помни, защото еврейският народ помни. Не е ясно дали европейците биха помнили толкова дълго, с такава настойчивост и дълбочина, с каквато еврейският народ помни собственото си страдание. Защото европейските народи до голяма степен бяха съюзници на Хитлер по антисемитска линия. Това, което Хитлер предприе срещу еврейския народ, е родено не само в Германия, а в общия европейски контекст като предвоенно настроение.
Мисля си, че паметта за трагедията, наречена "Холокост", говори много за това на какво човекът може да бъде способен. Всякаква прекраснодушна илюзия за човека като същество, което може да бъде образовано, възпитавано с една систематична пропаганда на доброто, се оказва в последна сметка неефикасна, защото въпросната последователност на историческия процес ни осведомява за противното.
Историята е история на престъпления. Разбира се, и на човешкото величие. Това е парадаксът. Човекът, както е казано в Библията, е ангел и червей.
Никаква илюзия не трябва да ни спохожда, че на терена на либерална Европа не са възможни рецидиви на насилие. Точно обратното – те са възможни!
Холокоста е памет за престъпление не на германския народ, а на много други народи и на много други държавни елити. Около тези дати се разгръща огромна информационна война за изчистване на националните памети от собствената им вина.
Злото произхожда от човека" – категоричен е д-р Николай Михайлов.
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища? В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев , горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение". На телефонната линия на..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg