За третия епизод на филма на Антикорупционния фонд „Делото КТБ: Липсващите имена“ със заглавие: „Медийната флотилия на КТБ“ – Николай Стайков, автор на филма и на разследването, разяснява в предаването "Мрежата":
Докъде се е разпростирало медийното влияние на КТБ
„То е било доста по-голямо от това, което знаехме, че е. И много медии не искат да повдигат тази тема и дори искат да забравят. Конкретната тема на разследването е как през едни офшорни фирми, в които са отивали средства по не особено законен начин, които са били оформени като заеми от КТБ за придобиване на кораби, от същите фирми са били получавани от медийни собственици и са отивали огромни средства – седемцифрени суми в евро. Но въпросните офшорни фирми нямат никаква собственост според българския Търговски регистър. И като проследихме пътя на парите, видяхме как през същите офшорни фирми минават парите за финансиране на това, което наричаме „жълти“, „кафяви“ медии – бухалки. И мога да кажа категорично, че:
Прокуратурата не е разследвала произхода и движението на парите за тези медии
По документи разпитът на собственика на едни от тези медии е траел точно пет минути. От него не е искана информация за произхода на парите. Единствената информация, която са искали от него, е за това как е подписван договорът, условията, лихвите и т.н. Така че, очевидно прокуратурата не е задала логичния въпрос какъв е в произходът на парите.
Но искам да ви обърна внимание, че в решението на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за запор на активите на Цветан Василев въпросните финансови операции са надлежно описани и няма как институциите да не знаят това. Да не говорим, че по време на разследването Комисията и прокуратурата работиха заедно, така че няма оправдание да не е изискана такава информация.“
Регулаторният похлупак
„Примерът на КТБ е пример за една банка – склад на много пари и с изключително особено отношение на регулаторите, защото милиони евро са били източвани по начин, който е можел да бъде проверен още преди годни. На нас ни отне 50 евро такса към международен регистър и една седмица изчакване за отговор от съответния регистър. Това може да го направи всеки. И това е наистина пример как години наред е работел един регулаторен похлупак. Може би същият, който е работел и за г-н Божков – регулаторен похлупак, при който може да се направи частен монопол. И голямата тема тук е защо най-големите български предприемачи всъщност са в държавно регулирани бизнеси, а не в такива, в които има конкуренция или съревнование. Всичките тези предприемачи, така наречените "олигарси", са все в бизнеси, в които има влияние на държавните институции.“
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Плевенската филхармония представя концерта "Росен Гергов и синове" в зала "България", като част от Международния фестивал "Софийски музикални седмици"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg