Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд". 50% от запитаните са против въвеждането у нас на единната европейска валута, като само 19 на сто го подкрепят. Същевременно 54% искат референдум за влизането на България в еврозоната. Поне половината от участниците в проучването заявили, че при евентуално допитване няма да подкрепят еврото. Основните притеснения на българите при приемането на единната валута касаят поскъпването на живота, като цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините еврото да е нежелано у нас.
Икономистът от УНСС д-р Щерьо Ножаров, проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН и Стоян Панчев – председател на Българското либертарианско общество и член на Експертния клуб за икономика и политика – споделиха своите експертни мнения по темата.
Д-р Щерьо Ножаров определя три ключови въпроса:
Единият е за поправката в Закона за БНБ (ал.3 от чл.29), която предизвика такава дискусия. Според Ножаров тази поправка е по-скоро техническа, въпреки че не беше оповестена и дискутирана широко в обществото. Но в нея няма нищо съмнително и притеснително в тази поправка.
Трябва да кажем, че България, още с членството си на ЕС, е приела да стане и член на еврозоната, както и всички останали държави. Разбира се, няма конкретен срок кога да стане това. Но България няма избора да прави референдуми дали да приеме еврото или не, а кога. Т.е. дали да се отложи този процес или не. Чисто юридически, легално не би могъл да се организира референдум.
Влизане на България във валутния механизъм (ERM II) и еврозоната
Плюсове
Еврото все пак е втората най-използвана валута в света. То има дял около 20% от световните валутни резерви. Само доларът има повече – 60%. Другият плюс на еврото, който валутният борд не би могъл да си позволи, е, че при силен валутен натиск от световните пазари, както се получи световната икономическа криза, една национална валута, дори във валутен борд, не е обезпечена толкова добре. Един валутен борд сам по себе си не би могъл да гарантира стабилността на валутата, към която е привързан. А еврото има свой стабилизационен фонд в размер на 500 млрд.
Българската икономика е свързана с икономиката на държавите-членки на еврозоната, не на ЕС. Вносът ни е около 50%, износът – около 45%. Еднаквостта на валутата би гарантирала липса на транзакционни разходи, това би улеснило конкурентоспособността и разширяването на производството в българската икономика.
По-ниски лихви при кредитите – ако България е член на еврозоната, банковият риск се намалява. България ще има по-висок кредитен рейтинг, което веднага би довело до по-лесно управление на държавния дълг. По-добра репутация на международните пазари, което би трябва да стимулира чуждестранните инвеститори.
Минуси
След влизането си в еврозоната България ще участва в Европейския стабилизационен механизъм с вноска от 91 млн. евро годишно поне в първите 5 години. Срещу това тя би трябвало да получава евентуална подкрепа. Но дали хипотетично това не би било наливане на вода в пясъка... (Италия)
Има съмнение дали надзорните механизми на еврозоната се справят добре до момента. Например когато една от големите латвийски банки щеше да фалира през 2018 г., това беше забелязано от американците, а не от контролните институции на надзора.
Чехия и Полша заявиха миналата година, че ще отложат за неопределено време своето кандидатстване в еврозоната. Защото, от една страна, Италия и Гърция, и отчасти Португалия, създават риск за държавите, които биха влезли. От друга страна, Полша обяви, че до 5-10 години ще достигне по доходи и без членство в еврозоната средното за Европа ниво. Тя иска да запази възможността си за провеждане на национална парична и монетарна политика и смята, че нова е нещо гъвкаво.
Вторият ключов момент е притеснението на хората за валутния курс лев спрямо евро – подценен или надценен.
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..
Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg