СЕТА – въпросите и съмненията са повече от конкретните разпоредби

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС беше експедитивно прието на първо четене в Народното събрание миналата седмица.

Търговската спогодба премахва 98% от митата между Канада и ЕС. Според критиците обаче сделката ще отслаби Евросъюза, включително по отношение на защитата на потребителите и безопасността на храните. Опасенията срещу всеобхватното споразумение, е, че то въвежда наднационално законодателство, което поставя големите корпорации над интересите на България.

Според тях, ако споразумението влезе в сила, на българския пазар ще влязат ГМО храни и семена. Един от най-големите страхове на гражданите е, че спогодбата ще допусне и добива на шистов газ в страната ни, който е забранен с мораториум.

"Цялото споразумение е 2300 страници – това само по себе си поражда страхове и неразбиране – каза икономистът Щерьо Ножаров, но според него един внимателен прочит успокоява страховете. 

Опасенията, свързани с търговското споразумение, идват веднъж от големия обем на документа, и после от природата му.  

СЕТА е динамично споразумение – то предполага създаването на система от органи между ЕС и Канада и всички тези органи могат да развиват и дописват споразумението, което става със съгласието на двете страни.

При възникнал спор въпросът се отнася в т.нар. "инвестиционни съдилища" – според ЕС това не противоречи на правото на ЕС. От друга страна обаче, това са съдилища тип арбитражи, т.е. в този случай корпорациите имат право на едностранен иск срещу държавите, а държавите нямат право на иск срещу корпорациите – което е проблем.

В този тип искове не се разглеждат въпроси като национално законодателство, международно право и човешки права, гледат се тяснокорпоративини дела.

Многобройните текстове на проектоспоразумението трябва добре да се анализират и българските експерти трябва да изготвят юридически добре обосновани гаранции за България", каза Ножаров и допълни, че засега въпросите и съмненията са повече от конкретните разпоредби.

Важно е да се отбележи, че 14 от държавите-членки на ЕС не са ратифицирали СЕТА, сред тях и най-големите икономики – Германия и Франция.